35. СТОЯН СИ НАМИРА НЕВЕСТА

Родна китка

Стоян си Слънце питаше:
- Слънчице, ясно Слънчице,
като си грееш по цял свет,
по цял свет, по цял вилает,
не видя ли ми, Слънчице,
моята лика-прилика!
Слънце Стояну говори:
- Стояне, млада гидио,
видех ти, видех прилика,
яла е много далеко -
през Дунав дори у Влашко,
па е и младо годено,
в неделя му е сватбата;
ако се емеш, наемеш
за ден да идеш и дойдеш,
ще земеш Рада невеста!
Послуша Стоян Слънцето,
па влезе в нови обори,
изведе конче хранено,
стегна го Стоян, обружи,
па тури нога в зингия,
дори и друга да тури,
три планини си премина
и бели Дунав преплува,
та се у Влашко отзова.
Завари сватба на двори
и деверем си говори:
- Девере, пера жерави,
я доведете невеста
та ръка да ми целува,
че казуваше майка й -
биле сме стара роднина!
Изведоха му невеста,
десна му ръка целува,
а с лева Стоян извади,
извади жълти жълтици,
тежка си сватба засипа,
залисаха се девере
да си събират жълтици,
а той я хвана за ръка
па я на коня покачи
и си през Дунав преплува.
Рада Стояну думаше:
- Свали ме, либе, от коня
очите да си омия,
що съм за майка плакала
и за майчини роднини!
Стоян си Ради говори:
- Кога си идем край село,
там има чешма шарена
там ще си лице омиеш,
та да не каже майка ми:
"Залудо ходи на Влашко -
грозница ти е невеста!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.