34. ДОБЪР ЮНАК И ЯСНО СЛЪНЦЕ

Родна китка

Похвали се Добър юнак
снощи вечер на седянка,
а отзаран на кладенци
пред момите и момците,
че си има добра коня
да надбяга Ясно слънце.
Дочула го Слънчу сестра,
Слънчу сестра хубавица,
па си брату говорила:
- Леле варе, Слънчо братко,
похвалил се Добър юнак
снощи вечер на седянка,
а отзаран на кладенци
пред момите и момците,
че си има добра коня
да надбяга ясно Слънце!
Слънце сестри отговаря:
- Леле варе, мила сестро,
ти да идеш да му кажеш
да си иде заран рано
тамо доле на истока
да се двама надбягваме -
ако ли ме той надбяга,
да ми земе мила сестра;
ако ли го аз надбягам,
да му зема добра коня!
Подранила Слънчу сестра
заран рано на кладенци,
срещнала си Добър юнак
и му тихом говорила:
- Леле варе, Добър юнак,
обседлай си добра коня,
па си иди тамо долу
тамо долу на истока
да надбягаш ясно Слънце,
да му земеш мила сестра,
мила сестра хубавица!
Послуша я Добър юнак
па възседна добра коня
и отиде на истока
та се двама надбягваха;
дорде Слънце на обеда,
Добър юнак чак на пладне.
Провикна се ясно Слънце:
- Стой, почакай, добър юнак!
Тука мене право пладне
под орехче столовато.
Отседнал е Добър юнак,
поби копие, върза коня,
па си легна та заюсна.
Заминува ясно Слънце,
заминува право пладне
и си стига икиндия,
а юнак си тежко спава;
кон му цвили, с нога бие:
- Стани, стани, Добър юнак,
отиде ти добра коня!
Стана юнак, сълзи рони,
а конят му проговаря:
- Мълчи, мълчи, Добър юнак!
Я си бръкни у пазуха,
та извади тънки кърпи
и превържи черни очи,
черни очи, клето сърце,
да ги гора не обрули!
Дорде Слънце на захода,
Добър юнак Слънчу в порти.
Посрещна го Слънчу сестра,
Слънчу сестра хубавица,
прихвана му добра коня
и го шъта по дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.