33. СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА

Родна китка

Славки си рожба не трае!
Добила Славка момиче;
твърде е било хубаво.
Славка се чуди и мае,
как да му име нарече.
Па го нарекла Грозданка -
да му е грозно името!
Расла, порасла Грозданка.
У майчини си скутове,
у бащини си тремове.
Нийде Грозданка не ходи
да я не види Слънцето.
Веднъж Грозданка излезе
у бащини си градини
Пред бащини си дворове -
там си я Слънце съгледа!
Три дни й три нощи трептело,
трептело, не захождало.
А майчица му готвила,
готвила и го чакала -
защо се слънце забави?
Като си у тех отиде,
майка му го съдила,
съдила още питала:
- Слънчице мило, мамино,
защо се толкоз забави,
та ти вечеря изстина,
вечеря - крава ялова
и девет пещи кисел хлеб!
Слънчице дума майци си:
- Да знаеш, майко, да знаеш,
каква си мома съгледах
на долна земя, на светът!
ако таз мома не зема,
не ща си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах!
Да идеш, мила майчице,
да идеш, мамо при Бога,
да идеш да го попиташ,
можем ли да я земеме,
тук жива да я дигнеме -
за нея да се венчая!
Отишла майка, питала:
- Боже ле, вишни Господи,
слънце е тъжно и жално,
че е девойка видело
на долна земя, на светът;
бива ли и приляга ли
момата жива да дигнем?
Господ старици думаше:
- Старице, майко Слънчева,
бива си и приляга си -
ще спуснем златни люлчици
на Грозданкини дворове
на личен ден на Гергьовден;
ще върви мало й голямо
за здраве де се люлее,
ще дойде и мома Грозданка,
ще седне в златни люлчици,
а ний щем люлки да дръпнем
да си я горе дигнем.
Както е рекъл, станало -
на личен ден на Георгьовден
златни са люлки пуснали
на Грозданкини дворове;
вървело мало й голямо
за здраве да се люлее.
Люлели, що се люлели,
най-подир иде Грозданка -
сама я мама люшнала.
Щом се Грозданка люшнала,
тъмни се мъгли спуснали,
и люлки са си дигнали!
Както се люлки дигаха,
мама й плаче, нарича:
- Грозданке мила, мамина,
девет си годин сукала,
девет месеца да говейш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано!
А Грозданки се дочуло:
"Девет години да говей!"
Па е Грозданка говела
девет години на свекра,
на свекра и на свекърва,
на първо либе - Слънчице.
Слънчу се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди -
да не е нема-немица!
Зело е Дена-Деница,
Грозданка ще е кумица,
Грозданка ще ги венчава,
на Слънце сестра да стане.
Дигнали сватба голяма.
Грозданка булка пребули -
само се було запали!
Булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си нема-немица,
та слепа ли си слепица,
че ми булото запали?!
Грозданка се е засмяла
и на Деница продума:
- Аз не ти було запалих
и не съм нема-немица,
нито съм слепа-слепица!
Мене ми майка поръча -
девет съм годин сукала,
девет годин да говея
на свекър и на свекърва!
Сега й девета година,
сега ще и да продумам!
Като я Слънце зачуло
и стара майка Слънчова,
оставили са Деница,
а са венчали Грозданка.
Остана Дена-Деница,
остана под венчилото
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже престори
на каква-годе гадинка!
Стори я Господ, престори
на ластовиче пиленце.
Тя фръкна да си изфръкне
из слънчевите дворове.
Като видело Слънцето
това ми пиле хубаво,
спусна се та му отряза
пленици от косичника,
та да се знае, приказва,
че това ми е пиленце
от Слънчевата невеста,
що си я Слънце напусна,
напусна от венчилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.