28. ТОДОР И ЧУМА

Родна китка

- Тодоре, синко Тодоре,
що книга четеш и плачеш?
Дали си нямаш имане,
имане пълни сандъци;
къщи ли нямаш високи,
или гиздило ковано?
- Майко ле, стара майко ле,
имам си тежко имане,
имам си къщи високи,
имам гиздило ковано,
яла ми й жално и тъжно,
че в книга, майко писува -
черна ще чума да дойде,
ще мори, майко, ще зноби
като мен млади юнаци,
като сестра ми девойки,
като снаха ми невести!
- Тодоре, синко Тодоре,
я да те майка премени
със най-гиздилна премена,
та да те майка проводи
отвъде, майка, през-море,
дето са жълти евреи;
в евреи чума не ходи,
еврейска земя й без гробе!
И Тодор стана, отиде.
вървел е, колко повървял -
среща му млада невеста,
тя си му тихом думаше:
- Тодоре, а бре Тодоре,
къде си тръгнал, Тодоре,
тъй пременен и нагизден?
- Невесто, млада невесто,
като ме питаш да кажа,
от тебе няма да скрия -
аз съм си тръгнал, невесто,
отвъд да ида - през-море,
в еврейска земя без гробе;
наше е село чумаво,
чумаво още морливо.
Невеста си му думаше:
- Върни се, върни, Тодоре!
Вчера съм тевтер писала,
и ти си писан най-напред -
най-напред байряк да носиш!
Току си дума издума
и Тодор викна, лелекна:
- Ох, леле, стара майчице,
лоша ме глава заболя,
както ме не е боляла!
Току туй Тодор издума
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.