21. МИЛКА И НИКОЛА

Родна китка

Провикнал се е Никола
от връх от Стара планина:
- Изпъждай, Минке, говеда
от Николова полугар
при Беглишката поляна,
студена вода да пият,
зелена трева да пасат.
Минка Николу думаше:
- Болна съм, либе, не мога,
не мога, либе, да стана,
глава ме боли - не вида
да стана да ги изпъдя.
Снощи си навън излязох
кучета да си нахраня,
вратнята да си затворя,
прелези да си затръня -
сянка ми се е мернала,
сянка ми карамфилова;
не било сянка карамфил,
а било сянка вапирска -
твърде прилична Стояну...
Я иди, либе, Никола
на Стоянова равен гроб,
да видиш, либе, седи ли,
седи ли Стоян у гроба,
или е вапир излязъл?
Кога отишел Никола
на Стоянова равен гроб,
Стоян си в гроба седеше,
бяло си книже държеше,
черно си слово четеше
и Минка поменуваше:
- Изгорех, Минке, за тебе,
и черна земя под мене,
и бяла риза на мене!
Кога щеш при мен да дойдеш,
до кога, Минке, до кой ден?
Току туй Стоян издумал
и Никола се повърнал;
вървял Никола що вървял,
до сред е пътя отишъл;
среща му иде вихрило,
а след вихрило - носило
и Минка на носилото!
Като я видял Никола,
бяла си кърпа отвърза
и черна кърпа завърза,
и си на Минка думаше:
- Минке ле, либе, Минке ле,
азе се, либе, не надах
тъй хитро да ме излъжеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.