20. НА САМОДИВСКИ КЛАДЕНЕЦ

Родна китка

Герган през гора вървеше,
хранена коня яздеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле бистра студена,
гиздава Мургаш планино!
Защо си, горо зелена,
толкова рано повехла -
преди ден Свети Илия?
Дали те слана попари,
или те мана омани?
Гора е нема сякога,
никому дума не казва,
ала Гергану продума:
- Гергано, младо юначе,
от Бога добро видяло!
Като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя -
нито ме слана ослани,
нито ме мана омани,
ами ми тежко остана
от твойте клети овчари,
от твоя млади кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през самодивско игрище,
през зелената тинтява
и си овцете помами
до Самодивско кладенче.
Като си там поседнаха
вечеря да си вечерят,
три самодиви излезли,
та па на Петка думаха:
"Петко ле, млади кехая,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарите сърцата
и по две капки черна кръв!"
Петко се тихо молеше:
"Три диви три, самодиви,
аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
а овчари са женени -
имат си дребни дечица!"
Като издума таз дума,
силни се вихри дигнали,
Петку овчари грабнали,
самичък Петко останал,
останал, ала защо е?
Клета му глава бял камък,
а сърцето му - черен дъб!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.