18. ОВЧАР ТОДОР И ЗМЕИЦА

Родна китка

- Тодоре, синко, Тодоре,
откак ми ходиш, Тодоре,
седем години млад овчар,
секога весел дохаждаш
у бащини си дворове,
а сега, синко Тодоре,
защо си толкоз нажален,
нажален още наскърбен
и в лице, майка, посърнал?
Дали се, синко, не сдумваш
със твоя млада дружина,
или ти стадо болнаво?
Тодор си мами говори:
- Като ме питаш, да кажа,
защо съм, мале, посърнал -
от скоро идва при назе
змеица млада хубава;
се вечер, мале, дохожда
и огъня ни разваля:
с главни дружина разпъжда,
при мене, мале, дохожда
и при мен нощем остава!
Тодора майка питаше:
- Че каква ми е змеица?
А Тодор майци думаше:
- Хубава, мале, хубава,
лице й свети кат слънце,
снага й тънка, висока,
коса й руса, златена!
Тодору майка думаше:
- Не ходи, синко, Тодоре,
не ходи стадо да пасеш!
Мама ще пита, разпита
със билки да те окъпе,
змеица да те намрази.
Питала и разпитала,
търсила и намерила
змейови билки омразни
та си Тодора окъпа.
Рано си ранил млад Тодор
да иде в горни ливади
сиво си стадо да пасе.
Кога е било вечерта
дружина огън наклале
и край огъня заспали,
а млад си Тодор не заспал!
Ето ти иде змеица -
право при него отива,
току до него доближи,
и пак от него побегна
във гъсти гори зелени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.