16. МОМА ЗМЕИЦА

Родна китка

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по дребна - препелици.
Не намери дребна лова,
най намери вита ела,
вита ела съковита.
Замери си с тънка пушка,
та удари вита ела -
удари я в тънко върше,
изкърти я из корени;
от корени излезнала
малка мома змейовица.
Той я хвана за ръчица
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бре момче, лудо-младо,
я послушай да те уча -
разпаши ми свилен пояс,
превържи ми бели ръце.
Развържи ми червен чумбер,
превържи ми черни очи,
па ме хвани за ръчица,
та ме води при майка си -
да не каже твоя майка:
"Наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурнала!",
а да каже твоя майка:
"Леле синко, мили синко,
де намери тая мома!
Не е мома, като мома,
а е мома - ясно слънце,
очите й - ясни звезди.
Като седи - слънце грее,
като ходи - вятър вее,
като дума - бисер лее!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.