121. ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Родна китка

Болен лежи Богдан харен юнак,
болен лежи от девет години,
на бащини и майчини двори,
лежи Богдан и майци си дума:
- Колкото са, мале, дни в година,
толкова съм града обиходил,
нийде мене болест не намери,
дома дойдох, тук ме болест найде -
мен ме не е, че ще млад да умра,
нъло ме е за хранена коня,
кой ще, мале, коня ми да гледа?
Майка имам, ала си е стара;
брата имам - ала е далече,
либе имам, либе ще го гледа,
ще го гледа, ала за другиго!
Кога умра, мале, млад и зелен,
не копай ме, майко, у гробища,
но копай ме на кръст на кръстопът.
На глава ми църква направете,
на сърце ми цвете посадете,
на крака ми чешма доведете,
край чешмата байрак ми побийте,
за байрака коня ми вържете.
Кога мине царю силна войска,
що е старо - в черкова да влезе,
що е младо - цвете да набере.
Кой е юнак - коня да отвърже,
кон да яхне, байрак да развие
и да спомня Богдана юнака:
"Бог да прости тоя харен юнак,
дето й яздил тая добра коня
и е носил тоя зелен байрак!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.