119. МОМА СЕ МОЛИ ДА Я НЕ ЖЕНЯТ

Родна китка

Върбица се превиваше
през две реки, бързи реки;
не е върба, ни ракита,
нъло ми е малка мома,
брату си се милно моли:
- Леле брайно, Михаиле,
я настои ти пред татка,
и пред татка и пред мама,
да ме млада не оженят -
да походя, да понося,
да повея бели поли
като шатър по ливади;
да повея руси коси
като паун пъстри крила;
да заградим брату двори
с невен пърте за преплетки,
да оставя три вратници -
една вратня да прииждат
добри гости колеждани;
друга вратня да дохождат
добри гости годежници;
третя врата аз да бягам,
да ме дома не заварят!
И брат й я послушало,
та я млада не жениха,
та походи, та поноси,
та повея бели поли
като шатър по ливади;
и повея руси коси
като паун пъстри крила;
и загради брату двори -
оставиха три вратници -
една вратня - дохождаха
добри гости колеждани;
друга вратня - дохождаха
добри гости годежници;
та дойдоха, годиха я,
годиха я и я зеха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.