118. МОМА И СЛАВЕЙ

Родна китка

Хранила мома, пазила,
славейче, пиле шарено,
хранила го е със захар,
поила го е със сълзи,
вяра и клетва сторили -
славеят да не отлита,
момата да се не жени.
Мома си дума не сдържа:
скришом се мома годила,
славею не е казала.
Славеят дочу, доразбра,
че се момата годила,
захвана жално да пее.
А девойка му думаше:
- Славею, пиле шарено,
защо ми пееш жалостно?
- Девойко, мила девойко,
как да не пея жалостно,
кат ме, девойко, оставяш;
ти си не сдържа думата,
ти си се скришом годила,
а мене кому оставяш?
- Славею, пиле шарено,
ако се, пиле, оженя,
тебе ще с мене да зема,
ще ми те скрия в сандъци.
- Девойко, мила девойко,
сандъци ще ти разтварят
и мене вътре ще найдат.
- Славею, пиле шарено,
ще ми те зема със мене,
ще ми те скрия в пазуха!
- Девойко, мила девойко,
момчето ти е палаво,
с ръка ще сегне в пазуха
и мене тамо ще найде!
- Славею, пиле шарено,
ще ми те взема с мене си
сутрина рано да пееш
и рано да ме събуждаш:
"Стани ми, стани, девойко!
Свекърва вода донела,
зълва ти двора помела,
етърви гозби сготвили,
момче ти с кавал засвирил,
стани, девойко, радвай се!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.