113. БОЛЕН ДОЙЧИН И СЕСТРА МУ

Родна китка

Болен Дойчин у гора зелена,
болен Дойчин, та много неволен;
на него са седемдесет рани,
а при него нийде никой няма,
само една сестра Янушйца:
чумбер дере, рани да превързва,
божур трие, рани да посипва.
Дойчину се много досадило
и сестри си тихома говори:
- Мила сестро, мила Янушице,
припи ми се от Ибер водица,
мойш ли, сестро, Ибер да намериш,
да донесеш от Ибер водица?
Проговори Янушйца Яна:
- Мога, брайно, защо да не мога?
От тука ще Ибер да намеря,
но от тамо - шатъра не мога!
А Дойчин си на сестра говори:
- Слушай, сестро, Янушице Яно,
я развържи мои люти рани,
развържи ги и разкървави ги,
да потекат тия черни кърви,
събери ги в писано стомненце,
дето минеш, сестро, бележи си
с черни кърви дърве и камъни,
кат се върнеш, шатър ще намериш.
Послуша го сестра Янушица,
разкървави брату люти рани,
потекоха тия черни кърви,
наточи ги в писано стомненце
и отиде за вода на Ибер.
Дето мина, Яна се беляза,
се беляза дърве и камъни.
А Дойчин се на Бога помоли:
- Леле Боже, леле мили Боже,
вече ми се й, Боже, досадило
от сестрино меко постилане,
от сестрино леко покриване,
от сестрино вода подаване!
Дай ми, Боже, роса без облаци,
да измие дърве и камъни,
да не може сестра да сполучи,
да не може шатър да намери!
Даде Господ роса без облаци,
та си изми дърве и камъни.
Надвела се Януша над Ибер,
надвела се вода да налее,
слуша Яна - черен гарван грачи,
гарван грачи, та си вълка мами:
- Ела, вълче, ела единаче,
ти да ядеш Янушини плъти,
аз ще пия Дойчинови кърви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.