111. ПЕТКАНА

Родна китка

Рано ранила Петкана,
рано ранила в неделя,
буен ми огън наклала,
при огън седи и плаче.
Съгледала я свекърва
и на Петкана думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
що ти е, снахо, та плачеш?
Дали си гола и боса,
или си страдна и гладна?
А Петкана й думаше:
- Свекърво, мале свекърво,
нито съм гола и боса,
нито съм страдна и гладна.
Ами съм лош сън видяла:
два ми гълъба летяха,
като летяха, гърмяха,
паднаха двата, треснаха,
и двата, мале, без глави;
това е, мале, на личба -
умрели са ми два брата,
два брата до два близнака!
А свекърва й думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
мълчи Петкано, не плачи.
Заман се сън не случава,
кога е спроти неделя;
сън се, Петкано, сбъднува
у петък спроти събота.
Току е това казала,
и се на порти потропа,
петканин чича потропа,
от порти вика и дума:
- Братанице ле, Петкано,
ела ми коня прихвани
и бързо с мене ла дойдеш:
тежка сме свадба засели,
ще женим твои два братя,
два брата до два близнака.
А Петкана му думаше:
- Чичо ле, мили чичо ле,
като ме каниш на свадба,
камо ти бяла погача,
камо ти златна бъклица?
Чича Петкани думаше:
- Братанице ле, Петкано,
азе си носех погача,
носех и златна бъклица,
ала ме турци срещнаха
у тия тесни клисури,
та ми земаха погача
и ми земаха бъклица.
А Петкана му говори:
- Чичо ле, мили чичо ле,
малко ме, чичо, почакай,
руса си коса да среша,
бяла погача да меся,
и да наточа здравица.
Чича й дума, говори:
- Айде ми, айде, Петкано,
тамо щеш коса да решиш,
тамо ще месиш погача,
тамо ще точиш бъклица!
Петкана си го послуша;
тръгнали дама да вървят:
минали поле широко,
емнали гора зелена.
Петкана чичу си дума:
- Чичо ле, мили чичо ле,
нещо ми гора мирише
на бял тамян и восък -
два са ми брата умрели,
два брата до два близнака!
А чича й дума, говори:
- Айде ми, айде, Петкано,
таз гора тъй си мирише
на бял тамян и восък.
Кога стигнаха под село -
нещо се гласи дочуха,
Петкана дума чичу си:
- Чичо ле, мили чичо ле,
нещо се гласи дочуват -
два са ми брата умрели!
Чича й дума, говори:
- Айде ми, айде, Петкано,
свадба е - пеят момите!
Кога да стигнат на двори
среща й носят два брата,
носят ги да ги погребат!
Като ги видя Петкана,
стрику си дума, говори:
- Защо ме, чичо, излъга,
защо ми право не каза,
та коса да си заплета,
разплета, да я не мия
и жално да си заплача?
А на носачи думаше:
- Тако ви Бога, носачи,
широко гроба копайте.
И мене в него турете,
между мойте два брата,
два брата до два близнака!
Току е това казала,
двама си брата прегърна
и се със душа раздели.
Послушали я носачи,
широк са гроб изкопали
и нея в него турили,
помежду нейни два брата,
два брата до два близнака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.