100. МАРКО И ГАЛУНКА

Родна китка

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
От какво й бяха билките -
от черна змия главата,
от пъстра смока сърцето,
от зелен гущер краката -
колкото цери, по боли:
ни става, нито умира.
Девет години я цери,
девет катъра похарчи.
Галунка Марку думаше:
- Марко ле, първо венчило,
утре е делник, понеделник,
я стани рано в понеделник,
че иди в росни ливади,
улови руси биволи
упрегни кола писани,
па ми дебело постели
и ми високо подложи -
у мама да ме заведеш,
та мама да ме поцери,
и мама да ме погледа,
стига ме гледа мама ти!
Марко Галунка послуша,
па стана Марко в понеделник
улови руси биволи,
упрегна кола писани,
па си й посла дебело
и й подложи високо.
Минаха гора зелена,
настаха поле широко;
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, погледни
бащини ниви зелени,
бащини росни ливади!
Галунка нищо не дума.
вървели що са вървели,
навлезли в лозя зелени;
Марко Галунки пак дума:
- Галунке, либе, Галунке,
стани, Галунке, погледни
бащини лозя големи!
Галунка мълчи, не дума.
кога я Марко погледна,
Галунка лежи умряла!
Па викна Марко, заплака,
и се до Бога провикна:
- Боже ли, вишни Господи,
какво да сторя, направя? -
Ако се назад повърна,
какво ще каже мама ми:
"Девет години я церих,
на пътя ли я умори?"
Ако си напред отида,
какво ще каже мама й:
"Девет години не идва,
умряла ли я доведе?" -
Па си извади остър нож,
че се в сърцето прободе
И на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
наедно да ни опеят,
в един гроб да ни погребат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.