10. СТОЯН И САМОДИВИ

Родна китка

Стоян си телци пасеше
по самодивски игрища;
с мешница гайда свиреше.
Самодиви се събрали,
та самодивски играли,
па са високо фръкнали
по зелените елхици
при студни, бистри кладенци,
по разни гладки полянки,
по цветни, росни моравки.
Три са се голи съблекли,
съблекли свилни сукмани
и златокрайки превезки,
и зелен пояс момински,
и самодивско забунче,
бяла си снага да мият.
Стоян си черда покара,
та я през валог превали,
самодиви си издебна,
та им сукмани открадна.
Молят се три самодиви:
- Стояне, младо телчарче,
дай ни, Стояне, сукмани,
сукмани - самодивешки!
А Стоян им ги не дава.
Първа Стояну думаше:
- Дай ми Стояне, сукманче,
че имам майка мащеха,
майка ме, клета, убива!
Стоян й нищо не каза,
а и сукманче подаде.
Втора Стояну думаше:
- Дай ми сукманче, Стояне,
че имам девет братя
мене и тебе убиват!
Стоян й нищо не рече,
а й дрехите подаде.
Трета зовеха Роданка,
тя си Стояну думаше:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
че съм едничка у майка
за сина и за дъщеря!
И да не сякаш, Стояне,
ти самодива да земеш!
Дом самодива не сбира,
нито си деца отглежда!
Стоян й тихом говори:
- Такваз си мома и търся -
да бъде една у майка!
Па я за ръка прихвана
и я у тях-си заведе,
с други я дрехи облече
и се за нея ожени.
Три години се водили;
станала трудна-неволна,
добила мъжко детенце,
понуда му са сторили
и му са име турили,
хубаво име Богданчо.
Като година изпълнил,
година му са напили,
яли са още и пили.
Кръстник Стояну думаше:
- Я да ми, кумче, посвириш,
със твойта гайда-мешница,
кумица да ми поиграй,
как самодиви играят!
Стоян засвири с мешница
Роданка скочи, заигра,
както хората играят.
Кръстник Роданки думаше:
- Роданке, мила кумице,
що ми, кумичке, не играйш,
как самодиви играят!
Роданка куму думаше:
- Моли се, куме, Стояну
да ми дрехите извади,
дрехите - самодивските!
И Стоян се е придумал,
та й дрехите извади,
дрехите - самодивските.
И ги Роданки подаде.
Стоян се люто излъга!
Щом се Роданка облече,
веднъж и дваж се завъртя
па през комина изфръкна,
по самодивски засвири
и на Стояна думаше:
- Нали ти рекох, Стояне -
мен, самодива, не зимай;
дом самодива не сбира,
нито си челяд отгледва!
Плеснала ръце, писнала,
и е далеко фръкнала,
у пусти гори зелени,
у самодивски селища,
при самодивски кладенци,
там се Роданка окъпа,
моминство й се повърна,
па си при майка отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.