Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УМНАТА МОМА

Българска народна приказка

Приказки от старите ракли

Имало едно момче, което искало да се жени. То било много даровито и способно, та смятало да си намери мома умна и досетлива. И тръгнало да я търси. Минало през една гора. Видяло една баба, която събирала дръвца.

- Добър ден, бабо - поздравилo я момчето.

- Дал ти Бог добро, синко. Къде отиваш?

- Отивам да си търся щастието.

- Почакай, синко, заедно да вървим.

- Е, добре, бабо, ще чакам.

Бабата събрала дръвца и се натоварила. Тръгнали към селото.

- Бабо, ти ли мен ще носиш, или аз тебе? Какво ще избереш?

- Ех, синко, дървата ли да нося на рамо или тебе?

Момчето казало:

- Хайде, тогава, аз ще те нося до село. Старата все очаквала момчето да я вземе на рамо, все очаквала, докато стигнали селото. Понеже през всичкото време били на приказка, бабата не усетила, че носи дърва.

Когато дошли край село, момчето запитало:

- Бабо, къде има хан, да пренощувам?

- Тук няма хан - рекла бабата, - ела у дома да пренощуваш. Аз имам само една мома - как да е, ще се пренощува.

- Добре, бабо, ще дойда.

Дошли до къщата на бабата. Момата излязла да ги посрещне:

- Добре дошъл, юначе - поздравила го момата и попитала майка си кой е този юнак и откъде иде.

- От гората - отговорила бабата. - Тамо ме намери, когато събирах дръвца. Почака ме да натоваря дървата, та да тръгнем заедно.

Момата продължавала да разпитва:

- Майко, а какво ти говори пътем?

- Дъще моя, когато тръгнахме за село, попита ме: "Бабо, ти ли мен ще носиш, или аз тебе".

- А ти що му рече, майко?

- Аз, дъще, му рекох: "Дали дървата да нося, или тебе?" А той ми каза: "Хайде, бабо, аз тебе ще нося". И тръгнахме на път. Тук да ме вземе, там да ме вземе, подхвана ме с разговор и не усетих, че нося дърва, докато се намерихме край селото.

Тогава момата казала на майка си:

- Мамо, думите, дето ти е казал, че той ще те носи, значат, че в сладък разговор по пътя не ще усетиш товара на рамо.

Бабата едва сега ги разбрала. Момата влязла вкъщи и почнала да приготвя вечеря. Сготвила, що дал Господ, и казала на майка си:

- Мамо, покани госта да вечеряме.

Като похапнали, момата им дала по малко вино. Момчето, като вдигало чашата, погледнало нагоре и рекло:

- Много добра е тази къща, но много нарядко майсторът е турил гредите.

- Истина е, че са нарядко, но са със злато обковани, - отговорила момата.

При тези думи момчето не могло да се стърпи и казало на бабата:

- Бабо, ще ме вземеш ли за зет?

Бабата на драго сърце се съгласила:

- Ох, сине, ти ни хареса, а ние още повече тебе. Аз съм сиромашка жена и не съм приготвила нищичко за момата.

- Дай ми момата - аз ще приготвя всичко.

- Ето ти момата, синко! Целувай ръка!

Момчето станало, целунало ръка като на тъща и казало:

- Утре се връщам у дома си. Ще изпратя по човек известие за деня на сватбата.

Като отишло момчето у дома си, подредило си работите за сватбата и пратило по слугата си за бабата една погача с дванайсет жълтици в нея; един петел, опечен на фурна и пълен мех с вино, вързан за устето. Всичко това натоварили на една ослица.

Момчето поръчало на слугата си:

- Ще отидеш в еди кое си село, при еди коя си баба, па ще й кажеш: "Господарят ми ти праща много здраве. Месечината е пълна. Годината има дванайсет месеца. Този, който вика нощем и денем, е цял. Козата е вързана за гушата, а сватбата ще стане други ден, в неделя".

Слугата, докато стигнал до сред пътя, много се изморил. Той легнал и заспал. Като си поотпочинал, прияло му се. Па си рекъл: "Хайде да си похапна малко хляб". И сладко-сладко изял половината погача. Изял и целия петел. Изпил и половината от виното.

След това станал и отишъл в селото. Като влязъл в къщата на бабата, казал:

- Добър ден, бабо! Ида от господаря си. Кланя се на тебе и на момата. Господарят ми заръча да ти кажа, че месечината е пълна. Годината има дванайсет месеца. Този, който вика нощем и денем, е цял, а козата е вързана за гушата. Сватбата ще стане в други ден, в неделя.

Когато момата видяла армаганите, веднага разбрала, че не са точно колкото са изпратени. Тя нахранила слугата и когато го изпратила при господаря му, поръчала да му каже:

"Много здраве от майката и момата. Месечината е преполовена. Годината има шест месеца. Този, който вика нощем и денем, никак го няма. Козата е вързана за гърба, но за угода на яребицата не изваждай очите на гарвана. Готови сме за сватбата". Върнал се слугата и предал на господаря си думите на момата.

Момъкът веднага се досетил в какво се е провинил слугата. Но, за да угоди на умната и схватлива мома, той простил на глупавия и лаком слуга.

 

 

===========================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2007
Приказки от старите ракли. Български народни приказки. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски, Антоанета Добрева. Варна: LiterNet, 2007