Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРИМАТА БРАТЯ И ЛАМЯТА

Българска народна приказка

Приказки от старите ракли

Имало едно време трима братя юнаци. Най-малкият бил келяв, та не го броили за нищо. По онова време имало една голяма ламя, която правела много пакости: ядяла овци, волове, дори и люде. Ходили много юнаци да я убият, но тя ги изяждала с измама. Научили се тримата братя за тая ламя и най-големият рекъл:

- Освен мене, няма друг, който да убие тая ламя.

И станал, взел тежкия си боздуган, та тръгнал да убие ламята. Вървял, вървял, па срещнал на пътя един симидчия, който продавал симид и му рекъл:

- Добро утро!

- Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

- Отивам да убия ламята.

- Е, какви юнаци ходиха да я убият, па тя ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

- Нека ида аз, че да видиш!

- Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.

Юнакът се опретнал на симида: ял, ял, не могъл да го изяде. Симидчията му рекъл:

- Е, не можеш уби ламята.

Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и срещнал един овчар, дето продавал масло и мляко и му казал:

- Добро утро!

- Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

- Ще ида да убия ламята.

- Е, какви юнаци ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

- Нека ида аз, че да видиш!

- Ако можеш изяде това масло и изпи това мляко, убиваш ламята.

Юнакът се опретнал: ял, пил, ял, пил, не могъл да излезе на глава.

- Е, не можеш уби ламята - рекъл му овчарят.

Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до един мост. При моста имало една градина с много ябълки, круши и сливи. Юнакът влязъл да си хапне от тях. Зад тая градина била къщата на ламята. Тя имала едно ламче, което туряла да варди и кога се зададе някой на моста - да обажда. Ламчето, като видяло тоя юнак, че се задал на моста, отишло и казало на майка си:

- Мамо, един страшен юнак с голям боздуган иде да ни убие!

- Иди, чедо, та виж как яде ябълките: с листата ли ги яде, или само меките избира.

То отишло, видяло, па казало на майка си:

- Мамо, все меките избира.

- На добро е, чедо! - отговорила майка му.

Юнакът отишъл при ламята и рекъл:

- Добро утро!

- Дал Бог добро, юначе! Седни де, седни - казала ламята и му турила възглавница да седне.

Ламята се разшетала из къщи, уж да готви, да го нагости. Турнала подница1 на огъня и натрупала тор отдолу, та се задимила цялата къща. Тя уж искала да меси хляб, та рекла на юнака:

- Моля ти се, юначе, я се понаведи, та духни да пламне огънят, да не кади толкова.

Той се навел да духне и тя го налапала и погълнала.

Средният брат, като видял, че брат му се забавил, помислил си, че ламята го е изяла, и отишъл той да я убие, Но и той изпатил същото. Най-малкият брат, Келчо, чакал, чакал - няма ги! Той си помислил - тая работа не е читава: ламята ги е изяла и двамата. И решил той да отиде да я убие. Нарамил си боздугана и тръгнал. Вървял, вървял, вървял и срещнал същия симидчия, па му рекъл:

- Добър вечер!

- Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

- Отивам да убия ламята.

- Хайде, келеш! Какви пò юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

- Нека ида, че да видим!

- Ако можеш изяде всичкия тоя симид, убиваш ламята.

Келешът се опретнал на симида, та го изял, и питал за още.

- Е, ти ще убиеш ламята - рекъл му симидчията.

Юнакът пак вървял, вървял и срещнал овчаря, що продавал масло и мляко, и му рекъл:

- Добър вечер!

- Дал ти Бог добро, юначе! Къде отиваш?

- Отивам да убия ламята.

- Хайде, келеш! Какви пò юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш?

- Нека ида аз, че да видим!

- Ако можеш изяде това масло и изпи това мляко, убиваш ламята.

Юнакът се опретнал, та изял всичко и питал за още.

- Е, ти ще убиеш ламята - рекъл овчарят.

Юнакът пак тръгнал. Вървял, вървял и когато стигнал до моста, ламчето го видяло и отишло, та рекло на майка си:

- Мамо, един страшен юнак с голям боздуган иде да ни убие.

- Иди, чедо - рекла майка му, - та виж как яде ябълките: с листата ли ги яде, или избира само меките. То отишло и видяло, че с листата ги яде.

- Не е на добро, чедо! - рекла майка му.

Юнакът влязъл в къщи2 и казал:

- Добър вечер!

- Дал ти Бог добро, юначе! Седни де, седни! И ламята му турнала възглавница да седне. После се разшетала, уж да готви.

Турнала подницата на огъня и натрупала отдолу тор, та се задимила цялата къща. Тя уж искала да меси хляб, та му рекла:

- Моля ти се, юначе, я се понаведи, та духни, да пламне огъня, да не кади толкова.

- Аз съм дошъл на гости, не съм дошъл да ти слугувам - отговорил й юнакът.

Ламята се повила, повила, па се навела да духне огъня. А той се извил, та я цапнал с боздугана между плещите и я разцепил на две половини. Братята му излезли живи из корема й.

Той ги взел и ги завел у дома си, като им казал:

- Друг път да не се хвалите, че сте пò юнаци от мене.

 

 


1. Подница - глинен плитък съд за печене на хляб, с глинен или железен похлупак, наречен връшник. [обратно]

2. Къщи - главното помещение на къщата, там, където е огнището. [обратно]

 

 

===========================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2007
Приказки от старите ракли. Български народни приказки. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски, Антоанета Добрева. Варна: LiterNet, 2007