Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАТИЛАТА НА ЦАРСКИТЕ ДЕЦА

Българска народна приказка

Приказки от старите ракли

Едно време имало три сестри сирачета. Царят им казал да отидат на седянка, но те не го послушали, а седнали вкъщи да предат. Като си отишъл в двореца, царят изпратил свои хора, за да видят отишли ли са на седянка и какво правят там. Царските хора узнали, че са вкъщи, спотаили се до вратата и надали ухо, за да подслушат разговора им.

Голямата сестра рекла:

- Да знае царятда ме вземе - с едно вретено ще му облека цялата войска.

Средната сестра казала:

- Да знае царят да ме вземе - с един резен хляб ще му нахраня цялата войска.

А най-малката се обадила:

- Да иска царят мене да вземе - ще му родя две хубави, хубави деца - момченце и момиченце, с по една звезда на челото.

Като чули това, царските хора отишли при царя и му обадили подслушания разговор. Тогава царят заповядал:

- Идете и ми ги доведете.

Царските хора отишли при трите сестри-сирачета и му ги довели. Царят повикал най-напред най-голямата сестра и й казал:

- Защо не отидохте на седянка, ами сте останали вкъщи и сте работили?

- Царю честити - отговорила тя, - ако ние не работим и предем - гладни ще умрем.

- Ами когато работехте, какво приказвахте? - запитал царят.

Тя отговорила:

- Аз казах, царю честити: да знае царят да ме вземе, с едно вретено ще му облека цялата войска.

Царят повикал средната сестра и нея запитал, защо са работили вечерта. И тя отговорила като по-голямата си сестра и признала това, което казала на сестрите си, че ако царят я вземе, с един резен хляб ще му нахрани цялата войска.

Царят най-после повикал най-малката сестра. И тя му признала, че ако не работят и предат, гладни ще умрат. Тя също не скрила, че казала: Ако царят ме вземе за жена, ще му родя две хубави деца - момиченце и момченце, с по една звезда на челото.

Царят тогава заповядал двете сестри да си отидат, а само малката да остане. И се оженил за нея. Дошло време тя да му роди детенце. Царят тръгнал на път и казал на майка си:

- Мамо, царицата скоро ще ми роди хубаво момченце, със звезда на челото. Наглеждай я.

И царят тръгнал.

Царицата добила момченце, много хубаво, със звезда на чело. Майката на царя казала на бабата:

- Не искам аз това дете. Вземи го и го хвърли, а пък на мястото му до младата царица постави едно кученце, като го увиеш хубаво в пеленки.

Бабата взела детенцето, но й дожаляло и вместо да го хвърли, занесла го на воденицата при воденичаря. Като оставила при него детенцето, взела едно хубаво кученце, изкъпала го, повила и го поставила до младата царица.

Когато царят си дошъл, попитал майка си:

- Мамо, какво детенце ми роди царицата?

Майка му отговорила:

- Ех, какво - куче роди.

Тогава царят се разсърдил и заповядал да хвърлят кучето. Бабата взела кучето и го занесла във воденицата. Воденичарят хранил и кучето, и детето.

Дошло време царицата пак да ражда. На царя пак му се отворила работа и трябвало да замине. И казал на майка си:

- Мамо, царицата първо ми роди куче, но сега ще ми роди хубаво детенце, със звезда на чело, затова хубаво да я гледаш.

Царят заминал. Царицата добила много хубаво, като ангелче, момиченце, със звезда на чело. Майката на царя се ядосала и казала на бабата:

- Не искам и туй дете - вземи го и го хвърли. - Постави на мястото му едно котенце.

На бабата пак станало жално за детенцето. Тя го отнесла на воденичаря. Взела едно котенце и го поставила до младата царица. Когато царят си дошъл и запитал майка си какво детенце му е родила царицата, майка му казала:

- Ех, какво - котка ти роди.

Царят заповядал да хвърлят котенцето, а царицата да затворят в тъмница под стълбата. Бабата взела котенцето и го занесла във воденицата. Воденичарят хранил и децата, и кученцето, и котенцето. Децата отрасли и когато излизали да се разхождат, водели със себе си кученцето и котенцето. Воденичарят разправил на децата как са били донесени при него, кой е баща им и коя е майка им. Те знаели всичко.

Веднаж, като вървели из пътя с воденичаря, а след тях кученцето и котенцето, царят ги видял и рекъл:

- Ех, че хубави деца! Царицата такива щеше да ми роди.

Той повикал воденичаря и го попитал:

- Чии са тези деца? Скоро ми ги доведи.

Воденичарят ги довел при царя, а те казали:

- Ние сме воденичарски деца - не влизаме в царски палати.

Тогава царят рекъл:

- Ще дойдете! Искам да дойдете!

Децата отишли в царския палат и когато минавали край стълбата, казали:

- Тук има затворен човек, пуснете го - тогава ще влезем в палата.

Слугите казали:

- Никой няма тука затворен.

- Не, има - настоявали децата.

Майката на царя сърдито казала:

- Тука има една кучка затворена.

- Нека да бъде кучка - казали децата - ама освободете я. Искаме да я видим.

Извели затворената царица. Тя била разрошена, изтощена. Децата й казали:

- Качвай се ти най-напред, а ние ще вървим по тебе.

Като се изкачили в двореца, царевата майка поръчала закуска и поставила в нея отрова. Децата взели закуската, но тя била много гореща. Духали, духали и я дали на кученцето и котенцето да я изядат. Кученцето и котенцето се търкулнали мъртви. Децата тогава казали, като се обърнали към царя:

- Това е нашата майка, която ни е родила. Но ние сме били дадени на воденичаря от бабата. Той, заедно с воденичарката, ни изхрани. Ние него знаем за баща.

Царят тогава се разсърдил, заповядал да хвърлят в тъмница майка му и бабата, а тях и царицата облякъл в царски дрехи и заедно с воденичаря и воденичарката заживели весело и щастливо.

 

Патилата на царските деца

 

 

===========================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2007
Приказки от старите ракли. Български народни приказки. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски, Антоанета Добрева. Варна: LiterNet, 2007