Когато разбогатял, Хитър Петър дал под наем на един беден човек зеленчуковата си градина.

В градината се родила необикновено голяма зелка. Всеки, който я виждал, захласвал се да я гледа и да й се чуди.

Един ден градинарят си рекъл: "Тая зелка се пада на чорбаджията. Ще му я подаря. Той много ще се зарадва, защото се е родила в неговата градина".

Хитър Петър наистина останал много доволен и от благодарност подарил на градинаря двадесет жълтици.

Съседът на градинаря бил много завистлив човек. Откакто научил, че Хитър Петър подарил на бедняка цели двадесет жълтици, умирал от мъка. Какво да направи и той, за да получи подарък! Мислил, мислил и най-после наумил да подари на Хитър Петър най-добрия овен от стадото си. Закарал овена при богатия си съсед и му рекъл:

- Чорбаджи, като тоя овен няма втори в селото. Много пари ми даваха за него, не го дадох - на тебе го подарявам.

Хитър Петър се досетил, че подаръкът не е от сърце, а за пари и от завист, затова му отвърнал:

- Много ми е драго за подаръка. Наистина, като тоя овен няма друг в селото. Но и аз ще ти дам подарък, какъвто втори никъде не ще намериш.

Като казал това, Хитър Петър взел овена от завистника и му подарил на свой ред зелката.

===========================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2007
Приказки от старите ракли. Български народни приказки. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски, Антоанета Добрева. Варна: LiterNet, 2007