Имало един мъж и една жена, на които все им умирали децата. Най-после им се родило едно мъжко дете. Когато детето било само на три дни, същата вечер замръкнал в селото един стар човек. Като нямало къде да нощува, отишъл в къщата на човека, на когото се родило детето. Попитал го: "Ще ме пуснеш ли да пренощувам тая вечер у вас?" И домакинът му казал: "Добре си ми дошъл! Имам рожба вече трета вечер. Господ те пратил".

След като вечеряли, всички легнали и заспали. Само старецът не спал, а чакал да чуе наречниците (орисниците) какво ще нарекат на детето. По едно време те дошли. Първата казала: "Хайде и това нека им умре!" Втората казала: "Нека поживее; нека се порадват татко му и майка му!" Третата казала: "Аз каквото река, моето ще бъде! Нека расте, нека порасте до двадесет и две години, та да стане за женене и никъде мома да не найде, освен през вода. Когато се върне назад, да се удави във водата и невестата да я върнат назад". Свети Илия - той бил старецът - всичко изслушал. Утрината, когато да си тръгва, заръчал на майката и на бащата на детето: "Когато ще го жените, мене да ме викате: "Дядо Илия! Дядо Илия!" И аз ще дойда.

Расло детето, станало на двадесет и две години, намерили му мома през вода. Тъкмо били изпратили сватовете, дошло им на ум за дядо Илия и бързо пратили да го викат. Той дошъл и заварил сватовете. След това отишли и взели невестата. На връщане Свети Илия вървял край момчето и го крепял от едната страна. Така минали реката. Обаче, щом дошли до края на реката, един кон пръснал вода с опашката си и една капка влязла в устата на момчето и го удавила. Тогава свети Илия отишъл право при Господа и започнал да му се моли: "Господи, така и така стана работата; дай на момчето душа". А Господ казал: "Аз душа давам, но дни не давам. Иди и попитай бащата и майката на момчето, ако искат да му дадат от техните".

Бързо-бързо дотичал свети Илия до мястото на сватбата и запитал родителите на момчето, дали ще му отделят от своите дни. Но те не давали. Отишъл свети Илия при Господа и му казал: "Господи, Господи! Не дават от дните си нито татко му, нито майка му". Господ тогава му казал: "Иди питай невестата - тя има триста години да живее - нека му отдели от своите дни".

Пак дотичал свети Илия, този път при невестата и я запитал дали е съгласна да даде на мъжа си част от своите дни. "Колко години имам да живея?" - попитала невестата. Свети Илия й казал. Тогава косата на невестата покрила цялото й лице. Тя хванала с две ръце косата си, разделила я по средата и казала: "Половината дни нека бъдат мои, половината негови".

И момъкът веднага оживял.

===========================
© Електронно издателство LiterNet, 11.03.2007
Приказки от старите ракли. Български народни приказки. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски, Антоанета Добрева. Варна: LiterNet, 2007