88. КОМАР И МУХА

Пустата хурка дрянова

Що ми й крамола станал,
Свадил се комар с мухата!
Да било защо за какво, -
За една женска мошица,
Зелена зеленушчица!
И тя да й барим хубава,
Ами била малко кекава,
Кекава още слекава.
Комар ми сербез гидия,
Люто се комар разсърди.
Извади остър боздуган,
Удари муха в сърцето.
Тежка й кръвнина паднало
На цариграшки друмища;
Пътищата си запрече,
Не може керван да мине.
Голяма тътън станало,
И на конак се дочуло;
Скочиха мало и голяма -
Кадии още бекчии,
Субаши още сеймени,
Кадии бяха бръмбари,
бекчии бяха стършели,
Субаши бяха пчелите,
А пък сеймени осите;
Силна потеря дигнаха,
Комаря да си уловят.
Комар се в беда намери,
Че се на Бога помоли:
- Божне ле, вишни Господи,
Я да си дадеш, Божне ле,
Силен ми ветрец и дъждец,
Да си завееш потеря,
Да им изквашиш крилете!
Господ комаря послуша,
Ветрец и дъждец проводи,
Та си завея потеря,
И им крилете изкваси.
Комар си далеч забягна -
На Ирин-Пирин планина,
Там си чадъри курдиса, -
Чадъри бяха гъбите,
Гъбите чючюлитките.
Като си дъждец премина,
Комар си навън излезе
На буков лист ферман написа:
„Кой от дей дошел - да си иде!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.