83. БАБА КРЪНДАКУЛЯ

Пустата хурка дрянова

Посили се баба крьндакуля.
Та си яхна куса магарица.
И запаса сабля дървеница,
Та си пойде низ тесни сокаци,
Та попъди жени от мочане,
И посече тикви по плетища,
И попъди врабци по трънища.
Па потърси Марка Кралевики,
Па си пойде низ Димитрово поле.
Тамо срещна Марка непознати,
Марка срещна, за Марка разпитва:
- Бога тебе, непознат делийо,
Не виде ли Марка Кралевики?
А Марко се под мустак насмива,
и си пита баба кръндакуля:
- Защо търсиш Марка Кралевики?
А она му сърдито думаше:
Я съм пошла Марка да погубя!
А Марко си дума продумуе:
- Бог те убил, бабо кръндакуле,
Да не мърся сабля днпленица!
Марку коня дума му продума;
- Що ти требе сабля да си мърсиш!
Я си бръкни под моя опашка,
Та извади една шепа мухи,
Та пущи на куса магарица!
Марко бръкна коню под опашка,
Та извади една шепа мухи,
Па ги пущи на куса магарица.
Магарица рика, а баба си вика:
- Боже, мили боже, дали имам бога,
Дали имам бога, и негде некога?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.