19. МИНАЛО МУ ВРЕМЕТО

Пустата хурка дрянова

Мама Ивану думаше:
- Иване, сине Иване,
ден ходиш, сино, нощ губиш,
де ти от мома армаган -
на глава китка смесена,
на ръка пръстен маламен?
Иван на мама думаше:
- Майно ле мила, старая,
като ме питаш да кажа,
правичко да ти обадя.
Аз снощи ходих, майно ле,
на тлъка и на седянка.
Прав съм зад врата аз стоял,
на моми вода подавал,
на момци врата отварял.
Никой ми нищо не рече,
никому нищо не рекох.
Никой ми нищо не рече,
сама ми Радка продума:
- Иване, любе Иване,
място ти беше готово
до мене, любе, да седнеш,
до мойто ляво коляно,
до мойта хурка писана;
ала ти време минало,
като стар бивол с кирия,
постали коне дълъг път,
мустаките ти се развлякли.
Иван майно ле пак дума:
- Хайде ме, майно ле, ожени,
да не ми се смеят момите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.