17. ИЗЛЪГАН МОМЪК

Пустата хурка дрянова

- Карамфилке, мала моме,
че още ли мома ходиш,
че още ли света гориш?
Изгори ма, запали ма,
запали ми сичка стока,
сичка стока петстотини,
петстотини кара гроша,
и триста черклии рубии,
за хиляда враня коня.
Имам дума да ти думам,
имам молба да се моля:
повърни ми от парите,
от парите, макар малко,
макар конче да си купя,
да не ходя сирак, пешак,
сирак, пешак, без дружина-
смеят ми са дружината,
дружината, помаците.
А мома му отговаря:
- А бре лудо, а бре младо!
Че камо ти свидетели,
свидетели и залога?
А лудо и отговаря:
- Че мене са свидетели,
свидетели дребни звезди,
ясен месец пък - залога;
тия знаят, кога ти съм,
кога ти съм пари давал,
пари давал, пари броил.
А мома му отговаря:
- Ей та тебе, лудо младо,
лудо младо аджамия!
Кога свалиш дребни звезди,
дребни звезди, ясен месец,
тогаз дойди да ти върна,
да ти върна от парите,
макар конче да си купиш,
да не ходиш сирак, пешак,
сирак, пешак, без дружина.
Лудо било що давало,
хитро било що земало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.