442. ЯНА И РАНЕНИЯТ Й БРАТ ГЕОРГИ

Български народни песни от Македония

Леле Яно, леле мила керо!
Цел ден седи Яна на гьергефо,
та си везе свилена марама.
На ден става по полока свила,
я нокьеска по сто драма злато,
майка на Яна ти'о говори:
- Леле Яно, леле мила керо,
кому везеш свилена марама?
- Леле майко, леле мила майко,
яз ли нема на кого да везам?
Яз я везам на младия Гьорги,
що си 'оде гора без партина,
що си газе море без бродове!
Още Яна дума не продума,
долете си пиле соколенце,
силен 'абер пиле е донело,
бела книга, църно напишана.
Яна зема писмо да прочате,
писмо чате, дребни съзи роне,
че е Гьорги в битка тешко ранен,
тешко ранен на Пирин планина;
гьорги сака до трима доктора,
да превържат лютите му рани.
Яна изпрати до три доктора:
първия му люти рани мие,
а втория благи ме'лем става,
трекия го в устата целува.
Бог да бие сива кукувица,
що прикука три дни пред Благовец!
Та излъга младите момчиня,
та зема'а куси малихери,
та ойдо'а во Пирин планина,
та си Гьорги тешко ранен падна,
ранен падна в бой за свободата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.