397. МАРИЯ ДОБРА НЕВЕСТА

Български народни песни от Македония

Марио, добро невесто!
Облагала се Мария
сос тия турци проклети,
солено море да плива,
на море на крайо да ойде,
от крайо нишан да земе.
Ако си море преплива,
ако им нишан донесе,
турците ке й арижат,
девет богати дукяна;
ако не мож да извърше,
турците ке я потурчат.
Ойде си мома Мария,
на майка вели говори:
- Язе се, мале, облага'
сос тия турци проклети,
солено море да пливам.
Майка й вели говори:
- Керко Марио, Марио,
та ка кеш море да пливаш,
кога е море солено?
Ке ти окапе косата!
Мария майка не слуша,
станала утре по-рано,
та е ошла кот турците.
Опретна поли, ракави,
пливнала море солено.
Турци седе'а на крайо.
Ойде Мария на море,
на море, мори, на крайо.
На край море малки моми,
малки ми моми гаркини,
танки си платна беле'а,
провикнала се Мария:
- Малки ми моми гаркини,
навързета танки платна,
на мене ми крайо дайте,
язека при вас да дойдам.
Излъгаха се гъркини,
навърза'а танки платна,
хвърли'а крайо у море,
фанала крайо на платно,
на глава чалма завила,
па се назаде върнала.
Турците си седят на крайо,
турски си думи дума'а:
- Дали е жена Мария
или е риба моруна?
Та не е риба моруна,
туку е жена Мария,
донела нишан на турци.
Турците велат говорат:
- Марио, добра невесто,
това ни облак извърши.
Дали ке можеш, Марио,
да ни измамеш кръстник ти,
кръстникьти, мори, кумо ти?
Обеща им се Мария
и това да им извърше.
Ошла е гора зелена,
на кумо вели говори:
- Ей куме ле, ей кръстниче,
донела сум машко дете,
у тая църква шарена,
ай да идем да го кръстем.
Кумо й вели говори:
- Марио, млада кумице,
немой гявол да те лаже,
тизеха мене да лажеш?
Мария вели говори:
- Ей куме, море кръстниче,
тебе ли язе ке лажам?
Айде да идем у цръкви,
тамо ке видеш детето!
Па ойдо'а у цръквата,
влезнал кумо пред Мария.
Мария врата затваря,
па ойде на турци кажа,
дек си кумо измамила.
Кумо застана у църква,
си се икони помолил,
помолил, море, поклонил.
Като са турци надошле,
остра си сабля приготвил,
сама се врата отвори,
хайдутин надвор изкокна,
та се развъртели на лево,
дури се върна па десно,
само Мария остана,
па я поведе за рака,
та я поведе у гора,
та я сосече на мръвки,
та я дарувал гората,
на гора вели говори:
- Да знаеш горо, да знаеш,
кога кумица кръстника,
кумица кръстник лагала,
турците да ме погубат?
Она не може да свърше
язе я нея погуби',
та гора с нея дарува'!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.