394. СМИЛЯНА ДЕВОЙКА И СТОИМЕН ВОЙВОДА

Български народни песни от Македония

Смил е брала Смиляна девойка,
брала го е по Стара планина,
берейки го зад гора е зашла,
зад гората айдушка меяна,
у меяна до шейсе дружина,
сите ги е дарба дарувала,
сите ги е брата братимила;
дарба им е алови чорапи,
дарба им е белите триячки,
войводата сфилена кошуля.
Войводата дарба не приема,
току сака Смиляна девойка.
Проговаря Стоимен войвода:
- Пойди, зайди, лично ясно сънце,
да огрее милен ясен метец,
да поведем Смиляна девойка,
да отведем зад гора зелена,
гора зелена станови камен!
Пойде и си зайде ясно сънце,
па си огрея тай ясен месец:
поведе си Смиляна девойка,
отведе я зад гора зелена,
гора зелена, станови камен.
Проговаря Стоимен войвода:
- Прийди, пойди, Смиляно девойко,
да ми собуеш десната чизма!
Проговаря Смиляна девойка:
- Пукни, тресни, море ти, яснино,
да излезе змия троеглава,
да изеде Стоимен войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.