393. СМИЛЯНА ДЕВОЙКА И ИВАН ВОЙВОДА

Български народни песни от Македония

Смиля мома смил по гора брала,
берейки го зад гора е зашла.
Там е нашла айдушка меяна,
у меяна до шейсе юнака,
да си пият тай люта ракия;
ракията пият не мерена
и си пият тове руйно вино,
вино пият, вино не мерено,
пари дават, пари не броени.
Па фана'а Смиляна девойка,
па фана'а служба да им служе,
да им служе с чаша меровница,
що си мере дванаесе оки.
Сите си дава чаша по редом,
на сите дава по чаша пуна,
а войвода чаша половина.
Сите са си чаши приемале,
а войвода чаша не приема;
он приема Смиляна девойка.
Сите ги е братски братимила,
сите са я братски братимиле,
а войвода братски не приема.
Сите ги е дарба дарувала,
дарувала свилени кошули,
а войвода дарба не приема,
сал приема Смиляна девойка,
приемал я за десната рака,
а войвода Бога помолил е:
- Пойди, зайди, тизе ясно сънце,
да огрее тоя ясен месец,
да си спаднам доле ю полето,
да си грабам Смиляна девойка!
Па си зайде това ясно сънце,
огреяла ясна месечина.
Па си фана Смиляна девойка,
отведе я ю поле широко.
А Смиляна вели и говори:
- Я, Иване, тизе добар юнак,
защ' ме граби за десната рака,
та ме скара доле ю полето?
Я си бръкни мой свилни джебове,
да извадеш тай блага ябука,
да разквасеш твоя кипра уста!
Па си бръкна у свилни джебове,
та извади тай блага ябука;
не ми било тай блага ябука,
туку си е люта пепелянка;
фана му се за десната рака.
Я Иван се Бога милно моле:
- Я пущи се, змио пепелянко,
я ме пущи от десната рака!
Пущи змия от десната рака,
па се фана за левата рака,
я Иван се Богу помолило:
- Пущи, Боже, змия пепелянка,
пущи, Боже, от левата рака!
Пущила се от левата рака,
фанала се за десната нога.
Я Иван се Бога помолило:
- Пущи, Боже, змия пепелянка,
пущи, Боже, от десната нога!
Пущила се от десната нога,
фанала се за левата нога,
я Иван се Бога помолило:
- Пущи, Боже, змия пепелянка,
пущи, Боже, от левата нога!
Пущила се змия пепелянка,
пущила се от левата нога,
улегнала право ю перчиго,
ю перчиго, там се закучила.
Кучила се до девет години.
Я Иван се Бога помолило:
- Пущи, Боже, змия пепелянка,
да си ойда в Рилски манастира.
Тамо има ногу црън попове,
тамо има ногу црън дякове.
Да прикажам мой тешки гре'ове:
я сум грабил Смиляна девойка,
а си има' до шейсе дружина;
сите са я братски братимиле,
братимиле Смиляна девойка,
а язе си братство не приима'
яз приима' Смиляна девойка;
сите ги е дарба дарувала,
ги дарува сфилени кошули,
я не зема' сфилена кошуля,
язе зема' Смиляна девойка.
Она мене дарба дарувала.
Дарувала люта пепелянка.
Па си ойдо' в Рилски манастира,
да земам изповед от попове,
от попове, ем па от дякове,
исповеда се Иван млад войвода,
исповеда се три дни и три нокя:
- Я сум грабил Смиляна девойка,
она мене дарба дарувала,
дарувала люта пепелянка.
Да видете попове, дякове,
да не сме ния нещо грешни.
Я сум било дете близначенце,
па сум имал една мала сестра.
Нишан има на десната нога,
десна нога й е шестопръста,
в глава има до три златни влакна.
Я видете Смиляна девойка,
сабуйте й десната й нога,
видете й нога шестопръста.
Сабуле са десната й нога,
нога била токмо шестопръста.
- Отбрадете сфилена шамия,
дали има до три златни влакна?
Отбрадиле сфилена шамия,
имала си до три златни влакна,
тая била неговата сестра.
Тогай се е люта пепелянка,
тогай се е от перчиг пущила.
Прегърнале са се брат и сестра,
живи ми се они прегарнале,
мрътви ми се они раздвоиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.