376. ДЕВЕТ БРАТЯ ПОЛСКИ АРАМИИ

Български народни песни от Македония

Коста има деветмина сина,
трима бе'а полски арамии,
а шестима горски кеседжии!
Ногу са си золум поправиле:
изсекле са царски телеграфи,
обрале са царското ми азно,
спреле ми са патища, друмове.
А що беше царо Муратино,
абер пракя на турско, каурско.
Па говори царо Муратино:
- Кой ке скоче юнак над юнака,
да си фане Костови синове,
язе него скапо ке го дарам.
Излезнало турче еничерче,
собрало е тайфа и дружина,
па излезна вав гора зелена.
Одил ми е три дни и три нокя,
не можал е нищо да си найде;
па си слезна доле у полето
и там одил три дни и три нокя,
па не можал нищо да си найде.
Па си ойде при стар дедо Косто,
па си пита стари дедо Косто:
- Кажи, Косто, твои девет сина!
Ако нейкеш, Косто, да ги кажеш,
ке ти режам ноги до колена,
ке ти сечам раци до раменя.
Ке ти въртам двете църни очи,
ке те турам трупина на легло!
Отговаря стари дедо Косто:
- Девет годин дома не са дошле,
нито пак са писмо изпратиле.
Сечи турче клети нози, раци,
не ги знаям, нито пак кажувам!
Бог да бие турче еничерче,
Бог да бие това мръсно куче!
Отрежал му сичко що е кажал,
оставил го трупина на легло.
Па си фана баба Костовица,
па говори турче еничерче:
- Кажи, бабо, твои девет сина,
ако сакаш, бабо, да не кажеш,
ногу лошо с тебе ке направам:
ке ти режам нози до колена,
ке ти сечам раци до раменя,
ке ти въртам двете църни очи,
ке ти турам трупина на легло!
Отговаря баба Костовица:
- Сечи, турче, пусти да останат!
Девет годин дома не са дошле,
ни са дошле, ни писмо пратиле,
ни ги знаям, ни па ги кажувам!
Бог да бие турче еничерче,
отрезал й нози до колена,
отсекал й раци до раменя,
извадил й двете църни очи,
оставил я трупина на легло!
Па фанал е сестра Ангелина:
- Кажи, моме, твои девет бракя,
я ке тебе с кола ке те дарам,
ке те нижам жъта мамудия,
ке те ранам благо леблебия,
ке те правам турска посестрима!
Нали си е жена длъгокоса,
жена длъгокоса краткоумна,
излъга се, Бог да я убие!
Та си кажа свои девет бракя:
- Чуеш мене, турче побратиме,
нел ме питаш право ке ти кажам:
мои бракя сега ту'а бе'а,
рудо агне сладко вечера'а,
сладко вино тригодишно пи'а,
сега спият у ладни зимници!
Па си слезна турче еничерче,
на спаньето сички ги извърза;
на нози тури тежки тумруци,
а на раци синджир белезици.
Разбуди се най-малото братче.
С нози мръда, нози се не мръдат,
с раци мръда, раци се не мръдат,
глава дига, глава се не дига!
Провикна се колко глас го дръже:
- Що е чудо с назека станало,
ние сички плен сме попаднале!
Покара ги турче еничерче,
да ги кара при царо Мурато.
Като върват по рамни друмове,
проговаря най-малото братче:
- Чуеш мене, турче аджамия,
пущи мене барем най-малио,
да се върнам назад по трагове,
да закопам майка и стар татко,
да ги орли по рид не разносат.
Колко 'итро, повечко будало,
излъга се турче аджамия,
та си пущи най-малото братче.
Па не ойде стари да закопа,
а се врати оружье да земе,
та си пусна свои осум бракя.
Па се върна при своята сестра,
па я пита най-малото братче:
- Кажи, сестро, какво ке те питам:
да ли сакаш слуга да ни бидеш,
или сакаш свекя да ни светеш?
Проговаря сестра Ангелина:
- Язе нейкям слуга да ти бидам,
а за свекя може да ти светам!
Намажал я смола и катрана:
она горе, а они вечерат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.