374. ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН ОТ ТУЛЧА

Български народни песни от Македония

Зелена горо блажена
и ти водице студена!
Та що си толку блажена,
никога грозна не биваш:
ни зиме, горо, ни лете;
зиме си пуна овчари,
а лете, горо, юнаци.
На сека дола чадърче,
на сека чука байраче,
на сека бука юначе,
на сека гранка берданка.
Най-напред беше, вървеше,
Тодор капетан търновче.
По него беше, вървеше,
кючук ми Стефан от Тулча.
Кючук ми Стефан говори:
- Вуйчо ле, аджи Димитре,
нещо ме дремка надреме,
да легнам малку да преспам.
Лежало, що ми лежало,
стану'а, соно кажу'а:
- Църно ме куче у'апа!
Тамам е рекал не срекал,
пошло потера на по ни'.
Щом пръвна пушка пукнало,
Стефана ми го удрило.
Извикна Стефан що може
- Вуйчо ле, аджи Димитре,
еле ти, пуйчо, яз никна'
у сабота, мили пуйчо,
да не почнуем работа,
видеш, сега ке изгинем!
- Не бой се, кючук Стефане,
мож и да куртулисаме,
па и ако изгинеме,
нашите бракя по нази,
работа они ке свършат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.