347. КРАЛИ МАРКО И ЦЪРНА АРАПИНА - 2

Български народни песни от Македония

Море, посилил се църна арапина,
леле, посилил се по Солуна града.
Море, па не дава цръкви да отворат,
леле, па не дава цръкви да отворат.
Море, па не дава деца да се кръстат,
леле, па не дава деца да се кръстат.
Море, ем не дава моми да се женат,
леле, ем не дава моми да се женат.
Море, щото бе'а моми за одадба,
леле, настана'а баби с бели коси.
Море, най-стара е баба Магдалена,
леле, най-стара е баба Магдалена.
Леле, па говоре баба Магдалена:
- Море, сберете се се мои другачки,
леле, сберете се се мои другачки.
Море, да запишем една бела книга,
леле, бела книга църно напишана.
Море, да пратеме во Прилепа града,
во Прилепа града Марко кралевики.
Море, ега Марко на нас чаре найде,
леле, ега Марко на нас чаре найде!
Море, изпрати'а тая бела книга,
леле, изпрати'а тая бела книга,
море, бела книга църно напишана,
леле, бела книга цьрно напишана.
Море, па отиде во Прилепа града,
во Прилепа града Марко кралевикя.
Море, писмо чате, дребни съзи роне,
леле, писмо чате, дребни съзи роне:
- Море, арам да е нашето юнаство,
лел,е арам да е нашето юнаство.
Море, сбирайте се се млади момчиня,
леле, сбирайте се се млади юнаци.
Море, да видем кой има женско лице,
леле, женско лице, а па мажко сърце.
Море, да му запашем сабя френгия
леле, да му запашем сабя френгия.
Море, да го правеме млада невеста,
леле, да го правеме млада невеста.
Море, па отишле во Солуна града,
леле, па отишле во Солуна града.
Море, па мина'а край арапски двори,
леле па мина'а край арапски двори.
Море, ем со свирки, море ем со песни,
леле, ем со свирки, леле ем со песни.
Море, изкочи си църна арапина,
леле, изкочи си църна арапина:
- Море, що е то'а по Солуна града?
Леле, що е то'а по Солуна града?
Море, я не сум дал седумдесе годин,
леле, я не сум дал мома да се жене!
Море, па им зема младата невеста,
леле, па им зема младата невеста.
Море, денье я любе, ноке я губе,
леле, денье я любе, нокье я губе.
Море, па укара младата невеста,
леле, па укара младата невеста.
Море, па я качил на високи диван,
леле, па я качил на високи чардак.
Море, па й падна кърпа от раците,
леле, па й падна кърпа от раците.
Море, па продума църна арапина,
леле, па продума църна арапина:
- Море, я си земи тая бела кръпа,
леле, що ти падна тебе от раците!
Море, отговаря младата невеста,
леле, отговаря младата невеста:
- Море, я дай ми ти тая бела кръпа,
море, срам ме мене, я да се наведнам!
Море, излъга се ала-арапина,
леле, излъга се църна арапина.
Море, наведна се кръпа да подаде,
лел,е наведна се кръпа да подаде.
Море, ах що беше младата невеста,
леле, ах що беше младата невеста.
Море, извадила сабята френгия,
леле, извадила сабята френгия.
Море, отреза му арапската глава,
леле, отреза му арапската глава.
Море, глава отговаря, проговаря,
леле, глава отговаря, проговаря:
- Море, не загина юнак от юнака,
море, тук загина юнак от невеста!
Море, отговаря младата невеста,
леле, отговаря младата невеста:
- Море, не загина от млада невеста,
леле, не загина от млада невеста,
море, тук загина юнак от юнака,
леле, тук загина юнак от юнака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.