34. МОМА ПРИ ЦИГАНКИ

Български народни песни от Македония

Мари Милено, тажна Милено!
Милени бракя от сол дойдоа,
от сол дойдоа, на стол седнаа,
та си пратиа тажна Милена,
росна ми трава да си нажнее,
трава да жнее, коня да рани.
Па дек е жнала, там е заспала,
па си минали катун цигани,
та си грабнали тажна Милена,
та я отнесли у ни'ня земя.
Три годин тамо са я чували:
нокье на черен, дене на сънце,
та е паднала църна циганка.
Па са кренали на прошня д'идат,
и са повели тажна Милена,
она им вели, вели говори:
- Хай да идемо у наше село,
у наш виляет, у наше село,
тамока ке ни ногу даруват,
сос кабран брашно ке ни даруват
сос гърне масло ке ни даруват.
И са тръгнали у нейн виляет,
па са ошли у нейното село,
нейното село, нейтата къща.
И проговаря тажна Милена:
- Мале ле мале, мила майчице,
излезни мале, дал си познаеш,
дал си познаеш тажна Милена?
Макя й вели, вели говори:
- Мани се от тук, църна циганко,
и ти ли знаеш наша Милена?
- Мале ле, мале, мила майчице,
я погледни ми мойте рачици
и погледни ми мойте дарове!
Тогай погледна нейните раце,
тогай погледна скапи дарове,
па са рипнале Милени бракя
и пропадили катун цигани.
Рано станува тажна Милена,
раце си кърши, съзи си рони
и на майка си вели говори:
- Мале ле, мила стара майчице,
тамо си малко дете оставих!
Ако ми беше църно циганче,
ели ми беше от мое сърце
па ми е криво сега и тажно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.