269. ПИЯН ГРУИЦА ЗАКАЛЯ ЖЕНА СИ

Български народни песни от Македония

Груйо ле, Груйо Груице!
Засака Груйо Велика,
он си я сака, та сака,
она го неке, та неке,
оти е Груйо бекрия,
со остри ножи макрии.
Закле се Груйо, прекле се,
веке вино да не пие,
веке ножи да не носе.
Па го земала Велика.
Груйо си вели говори:
- Тизе да седеш да чекаш,
до двои петли, до трои,
да месеш танка баница,
да месеш бела погача,
язе ке ида, ке ода,
на Солун града ке ода.
Сваньок да седеш да чекаш,
до двои петли, до трои,
кога ке язе да дойда,
кога ке тропна на порти,
тизека да ми отвореш!
Па си отиде Груица,
на Солун града отиде.
Сваньок Велика седела:
усука танка баница,
омеси бела погача,
алов си чорап изплела,
свилена яка навезла,
ока си бубак изпрела;
два пути петли пояли,
два пути и по три пути,
груйо го нема да дойде.
Пуста я дремка надрема,
та на свекърва говори:
- Свекърво, стара майчице,
язе ке легна да преспа.
Кога ке Груйо да дойде,
кога ке тропне на порти,
тизека да ме развикаш,
язека да му отворам.
Сал е легнала Велика,
и още не е заспала,
груйо си тропна на порти.
Дору да стане Велика,
преварила я свекърва,
преварила и отворила.
Груйо си майка целива,
майка му вели говори:
- Сину ле, сину Груице,
я не сум любна Велика,
язе сум стара майчица.
Груйо й вели говори:
"Каде е, мале, Велика?
Майка му вели говори:
- Сваньок си оро играше,
сос твойте, сине, олдаши;
сега Велика дошла е,
дошла е и е заспала.
Па си улезна Груица
у шарената одая
та си е фанал Велика,
та ву отреже главата,
како на агне гюргево,
како на пиле петрово.
Мрътва си глава думаше:
- Груйо ле, Груйо, Груице,
дали те бре не услуша',
та ми отреза главата,
како на агне гюргево,
како на пиле петрово?
Само се Груйо убоде,
на майка вели говори:
- Мале ле, стара майчице,
те ти мале до два жала:
от сна'а, мале, от сина,
да жалеш, мале, да плачеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.