253. ГРУИЦА ЛЮБИ ТРИ ДЕВОЙКИ

Български народни песни от Македония

- Груица ле, кираджио,
що ти коня гюкапа'а,
покапа'а, постана'а,
от дружина остана'а?
Дали ги рана не ранеш,
или ги зоба не зобеш,
или ги вода не поеш?
Груица й говореше:
- Стара мале, невернице,
и ти ли ме не веруеш?
Рана, рана, мила мале,
се пченица вратцалия;
зоб ги зоба, мила мале,
зоб ги зоба бели ориз;
вода поя, мила мале
руйно вино три годишно;
туку ми е друга грижа,
на далеко конак теглам,
на далеко у три града.
Язе любам, мила мале,
язе любам три девойки:
първата е, мила мале,
бела Рада от Радомир;
втората е, мила мале,
джанъм Вида от Видина;
трекята е, мила мале,
тенка Янка софиянка.
И трите са порачале.
Порачала бела Рада:
що ми чине баш Груица,
що ми чине нека дойде,
нека дойде у Радомир;
ченици ми окапа'а,
нека дойде да собере,
да собере малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
да ожнее чениците.
Порачала, джанъм, Вида
джанъм Вида от Видина:
що ми чине баш Груица,
що ми чине нека дойде,
нека дойде у Видина;
бели меди изтеко'а,
нека дойде да ги сбере.
Порачала тенка Янка,
тенка Янка софиянка:
що ми чине баш Груица,
що ми чине нека дойде,
нека дойде у София;
машко дете му се роди,
нека дойда да го кръста
да ми кажеш, мила мале,
да ми кажеш до две думи:
дек да ида най-напреде,
коя мома да си зема?
Стара мама говореше:
- Баш Груица, мили сину,
але питаш да ти кажам:
първо иди у Радомир,
па собери малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
па собери чениците;
тогай иди у Видина,
па прибери бели меди;
тогай иди у София,
та си кръсти машко дете.
Та ги питай трите моми,
трите моми за три думи:
що е по-мило от майка?
Що е по-благо от меда?
Ще е най-бързо на света?
Коя каже тия думи,
тая мома да си земаш.
Па отиде баш Груица,
па отиде у Радомир,
па си собра малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
па си ожна чениците;
тогай ойде у Видина,
та е собрал бели меди;
па отиде у София,
па кръстна машко дете,
па тогай ги е попитал
трите моми за три думи:
не ги кажа бела Рада,
не ги кажа, джанъм, Вида,
но ги кажа тенка Янка,
тенка Янка софиянка.
Тенка Янка говореше:
- Ей тизека, баш Груица,
като питаш за три думи:
от майка, либе по-мило,
от меда, сино, е по-благо,
на свет е ума най-бързо!
Па си зема баш Груица,
па си зема тенка Янка,
тенка Янка софиянка.
Груица ле, кираджио!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.