240. ЗМЕЙ ЛЮБИ ВЕНА МОМА

Български народни песни от Македония

- Вене ле, Вене галено,
кога ми беше малено,
ногу ми беше юбаво;
порасна, Вене, огрозне,
ката ден модро, мораво,
на ден си бело цървено!
Вена ву вели говори:
- Мале ле, стара майчице,
како ке сам ти юбаво?
Мене ме змейо залюби!
Майка ву вели говори:
- Често ли, Вене, довайгя?
Вена ву вели говори:
- Довайгя, мале, довайгя,
ката ми вечер довайгя,
довайгя и ке бегаме.
Но едно ке те помолам:
кога ке женеш брата ми
и мене, мале, ке викаш
и я ке дойда на свадба.
Майка ву вели говори:
- Вене ле, Вене галено,
дека кю Вено те видам,
та тебе Вено да викам?
Вена ву вели говори:
- Мале ле, стара майчице,
я ке сум горна планина,
по пиле абер да пратеш,
я ке бре мале да дойда.
Кога са брата жениле
по пиле абер пратиле,
Вена на свадба каниле,
Вена на свадба отишла,
со другачки, со момчиня,
Вена си момче не води.
Оти си момче не води?
Оти си змейо любеше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.