227. БРАТ И СЕСТРА ОЖЕНЕНИ

Български народни песни от Македония

Подуна им ти'и ветер,
леле Яне, бело Яне!
Ти'и ветер ветеружка,
отнесе я честа гора,
у гората дели Димо,
с неговото сиво стадо,
узлая'а зли кучета,
изговаря бело Яне:
- Отбрани ме, дели Димо,
ке те бранам мил побратим!
- Овдека се брат не факя,
у гора се любов любе!
Любили се три години,
добили са мъжко дете,
ем без рака, ем без коса,
ем без танка половина
и без десно църно око.
Понеле го да го кръстат,
понеле го преко гора,
гората е повенала,
понеле го преко река,
реката е преса'нала.
Понеле го преко поле,
полето се запалило.
Отнеле го вав църквата,
църквата се затворила,
гячинята занемели,
поповете оспепели.
Отговаря стар егумен:
- Прашайте ги дал' са рода?
- Ние сме си брат и сестра!
Църквата се отворила,
поповето прогледнали,
гячинята продумали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.