226. АРАПИН И РОБИНИ БЪЛГАРКИ

Български народни песни от Македония

Бели бугарки робинки,
заробил ги е арапин,
кога си бе'а през поле
тодорка бела бугарка,
тежки й рожби тегнеха.
Вървели, що са вървели,
отишле гора Мурова,
при тая чешма шарена.
Тодорка Стоян думаше:
- Стояне ле, сине Стояне,
майка туй ке га остави
у тая гора Мурова,
при тая чешма шарена
и тая сенка дебела;
ветеро ке си те ду'а
и тебе ке те бре люла,
и дождо ке те бре вали
и тебе синко ке баня,
и сърни ке ти до'одат
тебе ке, сине, да кърмат!
Да раснеш, синко, пораснеш,
вос конче да се воскачеш,
майка от робство да земеш.
Па си остави Стояна,
у тая гора Мурова,
при тая чешма шарена,
под тая сенка дебела;
ветеро да си го ду'а
и него да си го люля,
дождо да си го бре вали,
него да си го бре баня,
сърните бре да до'одат
и него да си го кърмат.
Раснал е Стоян пораснал
и се воз конче возкачи,
па пойде в арапската земя.
Кога си стигна две чешми,
сретнал е стара ми баба.
На баба вели говори;
- Не знаеш ли бре, бабичко,
дека са бели бугарки,
бели бугарки робинки!
Баба му вели говори:
- Ние сме бели бугарки,
бели бугарки робинки!
- Имаш ли, бабо, от рода?
Робинка вели говори:
- Оставих мажко детенце.
Стоянчо му бе името,
у тая гора Мурова,
при тая чешма шарена,
под тая сенка дебела;
ветеро да си го ду'а
и него да си го люля,
дождо да си го бре вали
и него да си го баня,
сърните да му до'одат;
и него да си го доат.
Да расне Стоян порасне,
воз конче да се возкаче,
майка от робство да земе.
Тогай се Стоян покажал,
оти е нейно детенце,
па я возкачил воз коньо
и я от робство избавил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.