225. ГЮРО ТЪМНИЧАР И ПИЛЕ СОКОЛЕНЦЕ

Български народни песни от Македония

Два се змея на планина бият,
били са се три дни и три нокя,
от них тече река сунгерлия,
та се стича низ Будима града,
край й бие у темни зандани,
тамо седе Гюро темничаро.
Нозите му у зид зазидани,
раците му у плет заплетени,
на рака му пиле соколенце:
пръсти реже, та го месо ране,
съзи роне, та го вода пои,
коса скубе, та му гнездо граде.
Проговаря пиле соколенце:
- Ей ти Гюро, млади темничаре,
що ме мене тизе толку чуваш,
да ли сладко кеш да ме изручаш
или кеш ме скапо пак продадеш,
или кеш ме на далек изпратеш?
Проговаря Гюро темничаро:
- Некю язе сладко да те ручам,
некю язе скапо да те продам,
некю язе далек да те пратам;
ке те пратам в мои равни двори,
да ги видеш изметени ли са,
или са с пелин ураснали!
Проговара пиле соколово:
- Снощи дойдох от твоите двори,
твойте двори не са изметени,
току са си пелин ураснали!
У сред двори едно су'о дърво,
на дървото до три кукувици:
една кука заран та па заран,
друга кука вечер та па вечер,
трекя кука, хич не се утрайва!
Проговаря Гюро темничаро
на това ми пиле соколенце:
- Дървото е моя стари татко.
Тай що кука заран та па заран,
това си е мойта мила сестра;
тай що кука вечер та па вечер,
това си е мое първо либе;
а що кука, хич се не утрайва,
това си е моя стара майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.