224. ВИДА И БРАТЯТА Й В ТЪМНИЦА

Български народни песни от Македония

Видо църнооко,
углавена Видо,
далек на далеко,
през Църното море!
За Вида ойдо'а
црешните цъфте'а,
кога се върна'а
црешните зоба'а.
На мостове седе
тове црън калугер.
На сватове вели:
- Минете, минете,
китени сватове,
салте оставете,
вида църноока,
с младото деверче,
дума ке й думам,
молба ке я молам.
Сите помина'а
китени сватове,
салте оставиле
вида църноока,
с младото деверче.
Црън калугер вели:
- Видо, мило чедо,
язе не сум, Видо,
тове црън калугер;
язе сум си, Видо,
тове мили вуйко!
Като ойдеш, Видо,
на цареви двори,
не слезиняй, Видо,
от враната коня,
дори ти не дадат,
ключи от темници.
Язе имам, Видо,
до два мили сина
у темна темница,
като земеш ключи,
веднаг' иди, Видо,
на темни темници,
та отпущи, Видо,
моите синове,
твои двама бракя.
Като ойде Вида
на цареви двори,
не слезнала Вида
от враната коня,
дори не дадо'а
ключи от темници.
Веднаг' ойде Вида
на темни темници.
Нема кога Вида
ключи да отвори,
врата е ритнала
со десната нога,
та отвори Вида
темните темници,
та изведе Вида
нейни до два брака,
омила ги Вида
и ги обричила,
промени ги Вида,
та ги напоила
и ги наранила.
Па ги изпратила
дома да си ойдат.
Тогай ми е Вида
от коньо слезнала,
у куки влезнала
вида църноока.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.