222. ЯНА МАЛЕНА И ТУРЧИН ВОЙВОДА

Български народни песни от Македония

Яно малено, малено!
Днеска е бела сабота.
Ютре е света неделя,
у село оро големо,
Яна им танец водеше.
Турци на оро дойдо'а,
турци си велат говорат:
- Коя е Яна малена,
она ке биде кадъна,
да я отвоим от оро,
от оро и от дружките,
да я отвоим от майка,
от майка и от татко й,
да я отвоим от бракя,
от бракя и от сестри й,
да я отвоим от сна'и!
Яна си турски разбира,
ама си турски не дума.
Дочула Яна от оро
ойде си Яна при стрина,
на стрина вели говори:
- Стрино ле, мила стринице,
имаш ли люта отрова,
язека да се отровам?
Мене ме турчин посака,
та па е пуста войвода,
войвода, та па делия!
Стрина й вели говори:
- Яно малено, малено,
имам си люта отрова,
тизе да си се отровеш,
ама ти язе не давам,
оти майка ти ке плаче!
Стрина й вели, говори:
- Питай си, Яно, чичо ти!
Ойде си Яна при чичо,
на чичо вели говори:
- Чичо ле бре, мили чичо,
имаш ли люта отрова,
язека да се отровам?
Мене ме турчин посака,
та па е пуста войвода,
войвода, та па делия!
Чичо й вели говори:
- Яно малено, малено,
имам си люта отрова,
тизека да се отровеш,
ама ти язе не давам,
оти татко ти ке жале.
Иди се питай от гора!
Ойде си Яна у гора
и на гората говори:
- Горо ле, горо зелена,
како що ми си зелена,
имаш ли дърво високо,
язека да се обесам?
Мене ме турчин посака,
та па е пусти войвода,
войвода, та па делия!
Гора й вели говори:
- Имам си дърво високо
тизека да се обесеш,
ама ти язе не давам.
Гората ке ми иса'не,
шумето ке ми окапат,
ке ми окапат без време.
Иди се питай от вода!
Ойде си Яна до вода.
На вода вели говори:
- Водо ле, водо студено,
та како що си студена,
имаш ли вода длъбока,
язека да се удавам?
Мене ме турчин посака,
та па е турска войвода,
войвода, та па делия!
Вода й вели говори:
- Яно малено, малено,
имам си вода длъбока,
тизека да се удавеш,
ама ти язе не давам,
водата ке ми престане,
люгето ке ми изпукат,
иди се питай от поле!
Ойде си Яна у поле,
на поле вели говори:
- Поле ле, поле широко,
имаш ли трава отрова
язека да се отровам?
Мене ме турчин посака,
та па е турска войвода,
войвода, та па делия!
Поле й вели говори:
- Яно малено, малено,
имам си трава отрова,
ама ти язе не давам,
трава ке ми изгоре,
стоката ке ми изпука,
иди се питай у вуйна!
Ойде си Яна при вуйна,
на вуйна вели говори:
- Вуйно ле, мила вуйнице,
имаш ли люта отрова
язека да се отровам?
Мене ме турчин посака,
те па е турска войвода,
войвода, та па делия!
Вуйна й вели говори:
- Яно малено, малено,
имам си люта отрова,
тизека да се отровеш,
ама ти язе не давам,
майка ти ке те прекоси,
татко ти ке се обеси.
Иди си Яно на море,
сопаши свилно кемерче,
хвърли го, Яно, у море,
па викни, Яно, що можеш:
- Тужице Боже до Бога,
вода ми кемер отнесе!
Войвода ке те дочуе,
ке те дочуе, ке дойде,
кемеро да ти изваде,
войвода ке се удаве!
Ойде си Яна на море,
сопаша свилно кемерче,
хвърли го Яна у море,
застана Яна край море,
извика Яна що може:
- Тужице Боже до Бога,
вода ми кемер отнесе!
Дочу войвода, та ойде,
пущи се кемер да фане,
пропадна в вода длъбока,
не може да си излезне.
Войвода си се удави
и Яна ми се избави.
Тогай се Яна върнала,
върна се Яна при майка,
при майка и при татко си.
Яно малено, малено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.