150. ЛИБЕТО НАЙ-ВЕРНО - 1

Български народни песни от Македония

Стояне, море Стояне!
Извикна Стоян провикна,
низ тая гора зелена:
- Тужице Боже до Бога,
имам ли нещо от рода
от майкина ми роднина?
Дочу го майка та ойде,
та на Стояна говори:
- Стояне, море Стояне,
не смея, синко, да бръкна,
змия е люта лютница;
без тебе ке си поминем,
без десна рака не мога.
Стояне, море Стояне!
Извикна Стоян провикна,
из тая гора зелена:
- Тужице Боже до Бога,
имам ли нещо от рода
от таткова ми родина?
Дочу го татко та ойде,
постоя малко погледа,
та на Стояна говори:
- Не смея, сино, да бръкна,
змия е люта лютница;
без тебе ке се помине,
без десна рака не мога.
Стояне, море Стояне!
Извикна Стоян провикна,
из тая гора зелена:
- Тужице Боже до Бога,
имам ли нещо от рода,
от сестрина ми роднина?
Дочу го сестра та ойде,
постоя малко погледа,
та на Стояна говоре:
- Не смея, братче, да бръкна,
змия е люта лютница;
без тебе ке се помине,
без десна рака не може.
Стояне, море Стояне!
Изникна Стоян провикна,
из тая гора зелена:
- Тужице Боже до Бога,
имам ли нещо от рода,
от братова ми роднина?
Дочу го брат та ойде,
постоя малко погледа,
та на Стояна говоре:
- Не смея, братче, да бръкна;
змия е люта лютница;
без тебе ке се помине,
без десна рака не може.
Стояне, море Стояне!
Извикна Стоян провикна,
из тая гора зелена:
- Тужице Боже до Бога,
имам ли нещо от рода,
от люблина ми роднина?
Дочу го любна та ойде,
па си е оно бръкнало.
Не било змия лютница,
било си бели парици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.