114. ЛИБЕТО Й ОТИВА ВОЙНИК

Български народни песни от Македония

- Ой ти Данче, Данче, мамино фиданче,
защо ти е, Данче, лице помрачено,
лице помрачено, очи потемнели?
- Ой ти мамо, мамо, мамо невернице,
еле ме питаш, мамо, я ке ти кажам:
синок съм си вечер на седенки било,
на седенки било, на тлака одило,
за туй ми е, мамо, лице помрачено,
лице помрачено, очи потемнели.
- Лажи, Данке, лажи, мама се не лаже,
и мама е, Данке, на седенки била,
па не ми е било лице помрачено!
- Ой ти, мамо, мамо, мамо невернице,
еле ме питаш, мамо, я ке ти кажам:
мойте другачки белило са правиле,
белило правиле, та го погрешиле,
за туй ми е, мамо, лице пове'нало,
лице пове'нало, очи потемнели.
- Лажи, Данке, лажи, мама се не лаже,
и мама е, Данке, белило правила,
та не ми е било лице помрачено,
лице помрачено, очи потемнели.
- Ой ти, мамо, мамо, мамо невернице:
еле ме питаш право я ке си кажам.
Мойто ми либе, мале, войник отива,
войник отива за три години време;
за туй ми е, мамо, лице помрачено,
лице помрачено, очи потемнели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.