3. РУЖА И ЗДРАВЕЦ

От лехичка по стръкче

- Зажни, Ружо, тебе лека ръка,
леко зажни, да е леко лето,
леко лето като леко перо!
Запей, Ружо, ти си гласовита,
запей, Ружо, тебе блага дума:
леком пейеш, далеком се чуйе.
Сама Ружа насред поле била,
сама пела, сама отпевала
Дочул я е здравец низ горица,
па на Ружа тиом проговара:
- Попей, Ружо, да се надпеваме!
Ти си цвеке у мала градина
и се береш за моминска китка,
я съм цвеке у гора зелена
и съм цвеке над сите цвекета.
Зиме раста под дебело снегье,
лете раста под дебела сенкя.
Ако мине стадо със овчаре,
да погази здравец здраво цвеке -
размерите по цалата гора -
А Ружа му потиом говори:
- Здравчо, горчо, цвеке меризливо,
Здравчо, горчо, на старци меришеш!
Като мене моми берат ли те
като мене китки китат ли те,
като мене венци вият ли те?
Тизе растеш у айдучка гора,
язе раста у орачка нива,
а повече в момина градина;
тебе газат кози и говеда,
мене кинат моми и невести;
теб меришат старци и айдуци,
а менека моми и девици.
Тизека си планинец горянец,
язека съм полянка девица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.