Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

99. ДАМЯН ХАЙДУТИН УМИРА В ГОРАТА

Горо ле, майко хайдушка

Болен Дамян у горица лежи,
при Дамян си нийде никой няма,
сал при него Яна, мила сестра.
Той не лежи от божа неволя,
ами лежи от тежки огньове!
Сестра Яна дарове си дере,
та превързва Дамянови рани,
коси гори, та рани засаля.
Дамян Яни тихом говори:
- Леле Яно, леле една сестро!
Не дери си тия тънки дари,
не гори си тия руси коси,
не са рани от божа неволя,
но са рани от тежки огньове -
на мене са седемдесе рани,
седемдесе рани куршумлии,
осемдесе рани сачмалии.
Няма брат ти с душа да остане,
ако можеш, сестро, покани ме,
покани ме студена водица.
А сестра му потихом говори:
- Ей, Дамяне, ей, мило братленце!
Гъста гора - далеко е вода,
не ще мога друми да погодя,
да донеса студена водица.
А Дамян й потихом говори:
- Хвала, Яно, хвала, мила сестро!
Я си вземи това остро ножче,
та разлюти мои люти рани,
та наточи кърви във руменче,
па си слезни доле под горица,
дясна страна дърве забележи,
лява страна камъни бележи.
Послуша го Яна, една сестра,
та си взема това остро ножче,
разлютила Дамянови рани,
наточила кърви у руменче,
па слезнала доле у горица,
бележила дърве и камъни -
дясна страна дърве забележи,
лява страна камъни бележи,
па наточи студена водица.
Дал е Господ тая ситна роса,
та отмила дърве и камъне,
погрешила пъти и друмища,
и Дамяну душа изпаднала.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953
.