99. ДАМЯН ХАЙДУТИН УМИРА В ГОРАТА

Горо ле, майко хайдушка

Болен Дамян у горица лежи,
при Дамян си нийде никой няма,
сал при него Яна, мила сестра.
Той не лежи от божа неволя,
ами лежи от тежки огньове!
Сестра Яна дарове си дере,
та превързва Дамянови рани,
коси гори, та рани засаля.
Дамян Яни тихом говори:
- Леле Яно, леле една сестро!
Не дери си тия тънки дари,
не гори си тия руси коси,
не са рани от божа неволя,
но са рани от тежки огньове -
на мене са седемдесе рани,
седемдесе рани куршумлии,
осемдесе рани сачмалии.
Няма брат ти с душа да остане,
ако можеш, сестро, покани ме,
покани ме студена водица.
А сестра му потихом говори:
- Ей, Дамяне, ей, мило братленце!
Гъста гора - далеко е вода,
не ще мога друми да погодя,
да донеса студена водица.
А Дамян й потихом говори:
- Хвала, Яно, хвала, мила сестро!
Я си вземи това остро ножче,
та разлюти мои люти рани,
та наточи кърви във руменче,
па си слезни доле под горица,
дясна страна дърве забележи,
лява страна камъни бележи.
Послуша го Яна, една сестра,
та си взема това остро ножче,
разлютила Дамянови рани,
наточила кърви у руменче,
па слезнала доле у горица,
бележила дърве и камъни -
дясна страна дърве забележи,
лява страна камъни бележи,
па наточи студена водица.
Дал е Господ тая ситна роса,
та отмила дърве и камъне,
погрешила пъти и друмища,
и Дамяну душа изпаднала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.