|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
98. СИТНА МИ, ДРЕБНА РОСИЦЕ
Горо ле, майко хайдушка
- Ситна ми, дребна Росице,
що ми си рано ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж по ми рано от зори?
- Ранила съм си, ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж по ми рано от зори,
че съм си чула, разбрала,
либе ми болно легнало
на връх на Стара планина,
при студни бистри кладенци!
Че що му беше постеля?
Постеля му бе, постеля,
зелена росна морава!
Че що му беше възглавье?
Възглавье му бе, възглавье,
бял мрамор камен под глава!
Че що му беше завивка?
Чърън му облак завивка!
Че що му беше сенчица?
Два орла, чърни гарвани!
Стоян на орли думаше:
- Вийте са, вийте, два орла,
два орла, чърни гарване,
докът ми душа излезе!
Та па си долу кацнете,
бяло ми месо изяжте,
чърни ми кърви изпийте,
десна ми ръка не яжте,
на десна ръка злат пръстен,
нъ си я в уста земете,
па нависоко излезте
и нашироко гледайте.
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола
и под топола кладенче,
с мряморен камен послано,
край мрямор трева зелена
и мойто либе в тревата
на шарен гергеф да шие -
там ми десница пуснете,
да види либе, да чюе,
че си е умрял млад Стоян
навърх на Стара планина,
при студни бистри кладенци.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|