95. БОЛЕН СТОЯН И СОКОЛ

Горо ле, майко хайдушка

Разболил са Стоян добър юнак
на планина на Агликовина,
че й лежал тъкмо девет годин -
постелка му зелена морава,
подложка му самороден камък,
покривка му на гора листето;
на сърце му звездел поникнало,
на рамо му пиле соколово;
пръсти кърши, та си сокол храни,
сълзи рони, та си сокол пои.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой те тебе, пиле соколово,
не те храня в очи да ме гледаш,
най те храня рано да те пратя,
да те пратя на моите двори,
да си видиш мойта мила сестра,
да си видиш мойта млада булка.
Отговаря пиле соколово:
- Ой те тебе, Стоян, добър юнак,
снощи бяхме на твоите двори,
на двора ти пелин обирасло,
къщата ти вода обитекла,
портите ти гъби гъбясали,
гъбясали, мухал мухлясали;
насред двора дърво дафиново,
на дървото до три кукувици -
първа кука, кука пресипнала,
втора кука, кука не премълча,
трета кука, сегиз-тогиз кука.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой та тебе, пиле соколово,
дето кука, кука пресипнала,
тя е мойта, леле, стара майка;
дето кука, кука не премълча,
тя е мойта, леле, мила сестра;
дето кука, сегиз-тогиз кука,
тя е мойта, леле, млада булка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.