94. ТРЪГНАЛ ЮНАК

Горо ле, майко хайдушка

Тръгнал юнак, тръгнал,
тръгнал помак, тръгнал,
на бой да си иде
във татарска земя,
бой да ми се бие
със клети татари.
Та е стигнал юнак,
та е стигнал помак
във татарска земя.
Бил ми са е юнак,
бил ми са е помак
три дни и три нощи.
Та са й ранил юнак,
та са й ранил помак,
с девет люти рани,
рани куршумови,
а десета рана
от ханджар в гърдите.
Та са й тръгнал юнак,
та са й тръгнал помак
назад да си иде,
дома да си стигне,
при млада невяста
и при първа рожба.
Та си падна юнак,
та си падна помак
на път на кръстопът,
под дърво зелено.
А на дърво седи
пиле соколово.
Пищи пиле, пищи,
та гората ечи,
пищи и говори:
- Умри, умри, юнак,
умри, умри, помак,
та да ти изпия
твойте черни очи,
та да ти изручам
твойто бяло месо.
Отговаря юнак,
отговаря помак:
- Млъкни, млъкни, пиле,
пиле соколово,
да не скокна, пиле,
пушка да си вдигна,
тънка, дълга, пушка,
та да те ударя
у клетото сърце!
Разлюти са юнак,
разлюти са помак,
та си вдигна юнак,
тънка, дълга, пушка,
та удари юнак
пиле у сърцето.
Та си падна пиле,
и си писна пиле,
та гората екна.
Отговаря юнак:
- Умри, умри, пиле,
двама да умреме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.