93. СЕСТРА ЗАКРИЛЯ БРАТ ХАЙДУТИН

Горо ле, майко хайдушка

Та що ми се хелее, белее?
Дали виле, ил` бело ковиле,
или са ми нишевски сегмене?
Не е било виле и ковиле,
нело били нишевски сегмене,
и си тража Милена хайдука.
Па ванаа неговата сестра:
- Казуй, мори, Милена хайдука,
че въртиме тия църни очи,
че сечеме раце до рамена,
че сечеме нозе до колена!
А сестра му дума продумуе:
- Я не знаем Милена хайдука.
Извъртеа тия църни очи -
па не каза Милена хайдука;
отсекоа раце да рамене -
па не каза Милена хайдука;
отсекоа нозе до колена -
па не каза Милена хайдука.
Па ванаа Милевото любе,
дваж го, триж го по поле шибнаа:
- Казуй, курво, Милена хайдука!
- Че го кажем, та грижа ли ме е?
Сестра му го у ковчадзи крие,
у ковчадзи, у свилни дарове.
Па ойдоа нишевски сегмене,
та ванаа Милена хайдука,
ванаа го и го покараа.
А сестра му потио говори;
- Немам, братче, очи да те видим,
немам раце я да те пригърнем,
немам нозе я да те изпратим.
Тогай си ним жалба дожалело,
дожали се нишевски сегмене,
опущия Милена хайдука.
- Просто да е що кабаат имаш!
Да си ойдеш у гора зелена,
да отсечеш дърво яворово,
да направиш гусла яворова,
да си раниш твоя мила сестра.
Ванали са нишевски сегмене,
ванали са Милевото любе,
извъртеа тия църни очи,
отсекоя раце до рамена,
отсекоя нозе до колена -
погубили Милевото любе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.