92. ЯНКА И СТОЯН

Горо ле, майко хайдушка

Де са е чуло, видяло,
мома за дърва да ходи,
като ми Янка, Йенке ле?
Отишла в гора зелена,
сухи е дърва набрала,
набрала и се върнала.
Седнала да си почива,
нова е песен запела:
"Расти, горо льо, порасти,
извърши клони до небе,
излисти листа широки,
да покриш доли дълбоки,
да покриш темни пещери,
да укриш върли хайдути.
И аз имам братец хайдутин,
на хайдутите войвода -
девет години станало,
как ходи, как хайдутува.
Се му са мама надява,
да доде да го ожени."
Де й зачул Стоян, Стоене,
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я разбродете гората,
та намерете момата.
Дума й не продумвайте,
в очи я не поглеждайте,
с ръка я не пофащайте,
при мене я доведете.
Че са дружина станали,
че разбродили гората,
та намерили момата.
Дума й не продумали,
в очи я не погледнали,
с ръка я не пофанали,
при Стояна я завели,
при Стоян млада войвода.
Стоян си кемер разпаса,
че го на Янка подаде
и си на Янка думаше:
- Йенке ле, мила сестрице,
по-скоро дома да идеш,
да си на мама занесеш
армаган желти алтъни,
чеиза да ти направи,
че да те мама ожени,
за мен да не се надява -
аз няма веке да дода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.