90. ТОДОРКА И ЛИБЕТО Й ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Тодорче, либе тъжовно,
затъжили се за мене,
както аз, либе, за тебе,
както ми агне гергьовско,
гергьовско, та великденско,
кога го майка отбива?
Снощи си минах, мале ле,
край хайдушката поляна,
че там заварих, мале ле,
дор седемдесе юнака
със три зелени байрака.
и мойто либе там беше -
пред дружината стоеше,
хранено конче яздеше,
на синьо седло седеше.
Че аз се отбих от пътя,
дано ме либе не види,
не види, не опознае;
па то ме либе па видя,
па видя, па ме опозна,
и ми, мале ле, думаше:
"Тодорче, либе тъжовно,
затъжили се за мене,
както аз, либе, за тебе?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.